— Значи отвътре г-н Джесъп е можел да погледне през шпионката и да разпознае човека от външната страна на вратата?
— Ако е погледнал, да, би могъл.
— А вратата се отваря навътре, нали?
— Да.
В този момент Харди искаше да оспори, че Джесъп надали би отворил вратата, ако види, че отвън е Магуайър, особено след като снощи е изнасилил дъщеря му, а два месеца по-рано е бил пребит от него. Не би бил толкова глупав, че да отвори вратата, нали? Но Харди не можеше да спомене нито това, нито нещо друго. Поне не и сега.
Вместо да изтъкне тази явна нелогичност, той се прехвърли на друг дребен, но важен факт.
— Сержант, на снимките се вижда, че по пода има много кръв, нали така?
— Да, много е.
— Стандартната процедура при оглед на местопрестъплението не изисква ли да положите всички усилия да не го нарушавате по никакъв начин?
— Да.
— Забелязахте ли нарушение в сцената на местопрестъплението, особено в петното кръв?
— Не.
— В кръвта виждаха ли се отпечатъци от стъпки? Тоест отпечатъци, които биха могли да бъдат сравнени с чифт обувки?
— Не.
Сега Харди трябваше да наблегне още повече на факта.
— А имаше ли неясни отпечатъци от стъпки, тоест форма като от обувка, но не достатъчно ясна, за да бъде сравнена с някоя обувка? Такива открихте ли?
— Не.
— А в кървавото петно имаше ли нарушения, които биха могли да са причинени от стъпка? Забелязахте ли такива?
— Не.
— А имаше ли белези, които да сочат, че някой е докосвал, разбърквал или е бил по някакъв начин в контакт с кръвта?
— Не.
— Ако бяхте забелязали нещо такова, щяхте да направите снимки в близък план, за да го покажете, нали?
— Да.
— А като опитен следовател на сцени на местопрестъпление вие знаете много добре, че е важно такива доказателства да бъдат документирани, така ли е?
— Да, сър, знам.
— Значи вие много внимателно сте огледали за такива улики, но не сте открили нито една, така ли е?
— Да.
— Вие ли бяхте единственият следовател на местопрестъплението?
— Не, бяхме няколко души.
— Но всички сте обучени еднакво, макар и да сте различно опитни, вярно ли е?
— Да.
— Значи можем да допуснем, че ако вие по някакъв необясним начин пропуснете подобна улика, някой друг от екипа ви би я забелязал и би я документирал.
— Ами, с кръвта се занимавах аз, но, да, ако някой следовател види нещо такова, ще ми го посочи веднага.
— Значи, сержант, можем да бъдем спокойни и сигурни, че няма никакви доказателства, че в този случай нападателят не е стъпвал в кръвта и не я е докосвал по никакъв начин, така ли е?
— Няма доказателства, които да сочат това.
— Благодаря ви. Нямам повече въпроси.
Харди се чувстваше много доволен от разпита, но Стиър разби аргументите му само за петнайсет секунди.
— Сержант Фаро — започна той. — Ако нападателят е стъпил в кръвта по време на борбата, възможно ли е кръвотечението след това да е покрило следите?
— Да, напълно е възможно.
— А трябва ли да стъпвате в кръв, за да се окаже тя по вас?
— Не. В този случай имаше очевидни доказателства, че при нанасянето на нараняванията кръвта е пръскала и би могла да попадне върху нападателя, без той да стъпва в нея.
Стиър издиша кратко, реши, че няма какво повече да пита и освободи свидетеля.
Разпитът на следващите няколко свидетели не доведе до нищо. Стиър искаше да покаже, че екипът от криминалисти си е свършил работата както трябва. Харди изтъкваше, че работата им не е осигурила никакви полезни доказателства. Проверили ли са за пръстови отпечатъци? Да. Открихте ли някакви? Не. Направихте ли анализ на тъканите и влакната на местопрестъплението? Да. Нямаше несъответствия, нищо неприсъщо за апартамента. Направихте ли възстановка на случая и проследихте ли траекторията на пръските кръв? Абсолютно. Какво показа тя? Нищо, което да даде някаква следа. Някой беше пребил Рик Джесъп до смърт, но това го знаеха всички.
38
Денят отминаваше, а Стиър побърза да докаже колко важна е кръвта от местопрестъплението и призова свидетели, които дадоха показания за туристическите обувки в шкафа на Магуайър, за тестовете, установили наличието на кръв по обувките, а накрая призова и ДНК лаборант, който убедително показа, че кръвта е на Рик Джесъп. Същото се случи и с якето на „Джайънтс“ на Моузис и с колата му. Нямаше никакво съмнение. Кръвта на Рик Джесъп беше навсякъде по тях.
Харди можеше единствено да напомни на заседателите, че наличието на кръвта на Джесъп по вещите на Моузис не го превръщаше задължително в убиец. В края на краищата те знаеха, че Моузис беше пребил Джесъп два месеца по-рано. Защо кръвта да не е оттогава?