— Да, като стана дума за обаждане, през уикенда се опитах няколко пъти да се свържа с теб. Не получи ли някое от съобщенията?
— Не, сър. Бях в Сан Хосе на гости на сестра ми и забравих да си взема телефона. Върнах се едва снощи.
Джесъп се опита да пусне глуповата усмивка. Обвинителният тон на шефа му беше необичаен и го притесняваше. Двамата имаха много общи тайни, някои тях доста деликатни, и винаги бяха работили повече като партньори или като съзаклятници, отколкото като началник и подчинен. Рик нямаше да покаже и намек за страх, въпреки че стомахът му се сви.
— Опасявам се, че уикендът не беше от най-продуктивните ми — додаде той с по-нисък тон. — Какво става?
Гудмън се облегна в стола си.
— Джон Ло се отби тук в петък вечерта. Питах всички останали и ми казаха, че не са били те.
— Какво не са били?
Когато Гудмън му разказа, Рик помълча, за да се увери, че напълно контролира емоциите си. Ако бъдеше разобличен или дори попаднеше под силно подозрение, че е бил онзи безпътен стажант, с кариерата му беше свършено. Трябваше да запази спокойствие и да се държи сякаш наистина беше партньор на Лайъм и двамата работеха заедно по проблема.
— Откъде да знаем, че е бил някой от екипа ни?
— Няма как да сме сигурни. Но е доста странно да измислиш подобна подробност, не смяташ ли?
— Щеше да бъде още по-странно, ако някой от офиса си признаеше, нали? „Здрасти. Дойдох да нарушавам закона и да отправям заплахи, но може да ме намерите на този адрес.“ Не е сериозно.
— Може би си прав. Погледнато от този ъгъл…
— Според мен е по-вероятно това да е някой, който се опитва да навреди на отношенията ви с Ло. Тези хора отделят много пари за дарения, а ти получаваш значителна част от тях. Ако те извадят от играта, ще има повече парчета от баницата.
— Прав си. Така си е.
— Звучи ми доста вероятно.
— Добре — каза Гудмън. — Предполагам, че няма да ми се налага да пратя снимки на всички от екипа, за да видя дали някой няма да бъде разпознат.
Рик владееше емоциите си напълно и схвана скритото подозрение и предупреждение. Гудмън му стягаше юздите, но беше изключено да покаже, че го е усетил.
— Не виждам как това би могло да помогне — каза той. — Има голяма вероятност разпознаването да не е точно. Само ще налееш вода в мелницата на Ло.
Гудмън обмисли думите му внимателно. Накрая се усмихна пестеливо.
— Прав си, Рик. Ло е пуснал слуха. Да се надяваме, че това ще го пресече. И, слушай, извинявай, че ти се нахвърлих, когато влезе. Знам, че работиш повече от достатъчно часове. Просто не очаквах точно ти да закъснееш.
— Разбрах, сър. Няма проблеми. Трябваше да се обадя, когато стана ясно, че ще закъснея. Нещо друго? — изпъна се той.
Рик седеше на бюрото в затворения си кабинет и намусено мислеше, че Джон Ло се превръща в истински проблем. Не можеше да повярва, че Ло се е обърнал към Гудмън заради някакви неприятност с курвите му. Окей, може би самоувереността на Рик му беше изиграла лоша шега, като беше притиснал момичетата, защото знаеше, че може да си го позволи.
И какво от това? Гудмън щеше да го защити. Само че явно не беше така.
Рик беше подценил Джон Ло, понеже беше убеден, че Лайъм ще застане зад гърба му в спор с корейския гангстер. Никога не беше и помислял, че Ло или момичетата му ще се осмелят да протестират. Но Ло се беше оплакал, а още по-лошо беше, че Лайъм беше на негова страна.
Което повдигаше въпроса кой от кого има нужда?
Не чак толкова отдавна Рик и Лайъм си тръгваха по-рано от работа и отиваха да прекарат вечерта в някой бар. Ходеха заедно на мачове на „Джайънтс“ и „Фортинайнърс“, правеха си барбекю при единия или другия и бяха сключвали доходоносни сделки с не чак дотам чисти и праведни елементи. Двамата не бяха реални партньори, но Рик беше запознат с тайните на Лайъм, кроеше планове, разработваше стратегии и развиваше бизнеса с марката „Гудмън“.
Сега обаче голяма част от това беше заплашена. Акцията с употребата на алкохол под допустимата възраст изстрелваше Лайъм в траектория, над която Рик имаше малко или направо никакъв контрол. Буквално виждаше как Ло препоръчва някой от своите хора да се грижи за всекидневната работа на екипа на Гудмън. И какво тогава щеше да стане с Рик?
Трябваше да напомни на шефа си, че двамата са свързани като сиамски близнаци, най-вече с едно от по-ранните им начинания, което бяха нарекли „Армейския бизнес“. То се беше превърнало в основен източник на доходи за Гудмън и за четири години му беше донесло почти два милиона долара. При това осчетоводени.