Някакъв страхлив боклук беше наранил дъщеря му толкова зле, че я беше пратил в болница.
Той продължаваше да се опитва да се пребори с образа на Британи като безпомощно дете, но неговото бебче сега страдаше от болка, а красивото ѝ лице беше отекло, окървавено и пребито.
Когато беше по-млад, а и не чак толкова млад, Моузис не беше позволил докторатът му по философия да му попречи да бъде сериозен скандалджия. Носът му беше деформиран от всичките счупвания. Все още тренираше с чувал по два пъти на седмица, за да поддържа координацията между окото и ръката. Като тийнейджър беше участвал в боксовия турнир „Златни ръкавици“ и знаеше как да се бие в честен бой. Ако някой искаше улична разправия, можеше да рита, да бърка в очи и да раздава лакти и колене. Ако му се предоставеше възможност, щеше и да хапе. Щеше да направи всичко, за да спечели.
Сега имаше неистово желание да се бие, нищо не беше искал толкова силно през живота си. Искаше юмруците му да се забиват в плът, да усети металния мирис на кръв и да чуе хрущенето на кости. Дишаше накъсано и тежко.
Ето сега, дявол да го вземе, би си сипал едно питие. Трябваше да пийне едно, това си беше напълно на мястото. Какво си беше мислил през всичките години, като отричаше истинската си същност? Той беше ангел отмъстител, обладан от чиста, праведна ярост и имаше нужда да пийне.
Моузис мина зад бара и смъкна бутилка уиски „Макалън“ от горния рафт. Напълни една чаша до ръба и я вдигна да я помирише.
Господи.
Силната миризма го удари в носа и той се спря за секунда. Остави чашата до шилелага, без да пипне уискито, и се вторачи в нея. Яростта му стихна.
Знаеше кой беше. Той беше свети Августин, който легнал до жена, но не я докоснал и така победил изкушението за угода на господа.
Просто я вземи и я изпий на една глътка. Усетѝ яростта. Бъди какъвто си. Ръцете му се протегнаха към чашата.
Вместо да сключи длани около стъклото, той сграбчи шилелага, изрева нечленоразделно и стовари тежкото дърво с див замах, който пръсна чашата и запрати стъкло и уиски из целия бар. Моузис продължи да стоварва тоягата с цялата си сила, а от устата му изригваха псувни и проклятия. Ударите валяха един след друг.
Накрая се спря изтощен.
Шилелагът се изплъзна от ръката му и падна на пода. Моузис се хвана за бара, а тялото му трепереше от умора. Дишаше тежко като кон, препускал в галоп, докато остане без сили и започне да залита.
10
В офиса на Харди имаше два къта за седене. Този пред бюрото му беше официалният, с персийски килим на пода, масичка за кафе със стойка като лъвски лапи и два стола с вити крачета и облегалки. Другият беше встрани край ъгловия прозорец с гледка към ул. „Сътър“, по която днес вилнееше дъждът, и се състоеше от два фотьойла с тапицерия от кафява кожа и пасващо си към тях диванче.
Моузис Магуайър влезе и затвори вратата зад себе си. Той постоя за минута и се огледа наоколо.
— Май не съм идвал тук — каза той.
— Естествено, че си.
— Щях да си спомням. Доста е хубаво.
— Радвам се, че ти харесва.
— Не съм съвсем сигурен. Ако бях клиент, щях да се притесня, че ми взимаш толкова пари, за да можеш да си купуваш подобно обзавеждане и да поддържаш добър вид.
— Ако беше клиент, щеше да се притесняваш, че отиваш в затвора и нямаше да ти пука за обзавеждането. Щеше да си мислиш, че не искаш обзавеждането ти за следващите двайсет години да се състои от твърдо легло и тоалетна чиния.
— Предполагам, че и това го има — съгласи се Моузис и отново се огледа. — Къде да седна? Има ли някакъв протокол?
— Където ще се чувстваш по-удобно. Междувременно искаш ли кафе? Вода? Нещо друго?
— Не, благодаря, и така съм добре.
Той се отпусна в един от фотьойлите.
— Сега съм още по-добре. Ти къде седиш?
— Тук всички сме равни. Ти сядаш където искаш, аз сядам където искам. Например тук.
Харди се намести в другия фотьойл.
— Какво те доведе тук за първи път? Не изглеждаш особено добре.
— Снощи почти не спах. Борих се с дявола.
— Кой победи?
— Мисля, че аз, но беше на косъм.
Моузис си прочисти гърлото, поогледа се още малко и отново се обърна към Харди.
— Исках да те питам дали можеш да ми дадеш Уайът Хънт за ден или два.
— Имаш нужда от частен детектив?
— Не съм сигурен. Бих искал да поговоря с него и ще видя.
Харди се облегна изненадан.
— Можеш да наемеш Уайът по всяко време. Той не работи само за мен. Какво искаш да открие?