— Има ли си име?
Мич помисли за миг и поклати глава.
— Опасявам се, че не. Но Британи ми каза къде работи и с какво се занимава.
Моузис стъпваше тежко по мраморните стъпала на украсеното главно стълбище под купола в ротондата на кметството. Сградата се намираше на няколко пресечки от кафенето, където работеше Британи. Обзавеждането беше елегантно и величествено и мястото често се ползваше за снимки на политици. Стомахът на Моузис се бунтуваше, беше вдигнал кръвно и всичко му се струваше сюрреалистично. Далеч вдясно се провеждаше брачна церемония. Моузис очакваше едва ли не да се обърне и да види Сюзън да свири на чело в струнния квартет. Около шестдесет гости в строго официално облекло или в шити по поръчка наметки стояха в ограденото с въжета пространство, отделени от множеството хора, заети с бизнес или запътили се към някоя от различните административни служби.
На върха на стълбището Моузис тръгна наляво по табелките, указващи към офисите на градските съветници. В кметството на Сан Франциско те бяха единадесет. Намери Лайъм Гудмън без никакви проблеми. В коридора Моузис сложи ръка на топката на вратата и се спря за секунда-две. Пое си дъх, после още веднъж и призова онова спокойствие преди битка, което му беше толкова от полза във Виетнам, при десетината му сбивания в барове и при престрелката на кей 70. Укроти кръвното си, вслуша се в случайните звуци от фоайето и в сватбената музика, която постепенно заглъхна зад гърба му.
Влезе в офиса и мина покрай някаква стая, в която група млади хора явно работеха на конферентната маса. Пред него една привлекателна чернокожа жена на средна възраст вдигна поглед от компютъра си и му се усмихна.
— Мога ли да ви помогна?
— Бих искал да поговоря с шефа на екипа, ако обичате. Съжалявам, не мога да се сетя за името му.
— Рик Джесъп.
— Да, точно така.
— Имате ли уговорена среща?
— Не, опасявам се, че нямам.
Когато му отърваше, Моузис можеше с лекота да бъде просто очарователен и сега отново прибягна към този трик.
— Минавах наоколо и реших да се отбия. Казвам се Моузис Магуайър. Кажете му, че съм бащата на Британи. Срещнахме се миналия петък в моя бар, „Малката детелина“, не знам дали го знаете. Той ще се сети за какво става дума.
— Разбира се.
Тя вдигна телефона, каза няколко думи в слушалката и се обърна към Моузис.
— Веднага ще излезе.
Моузис кимна, дръпна се настрани и се вгледа към сградата на операта, чийто купол прозираше през мъглата от другата страна на улицата. Чу, че зад гърба му се отваря врата, и се обърна.
— Г-н Магуайър.
Добре облеченият млад мъж се приближи към него. Беше олицетворение на увереността, усмихнат и е протегната ръка.
— Много приятна изненада. Радвам се да ви видя отново. Какво бих могъл да направя за вас?
Моузис не пое протегнатата ръка. Вместо това я подмина с отвращение и погледна младия мъж в очите.
— Остави дъщеря ми на мира — каза той спокойно и непринудено.
Рик стрелна поглед към Даян, а по ъгълчето на устните му заигра усмивка.
— Мисля, че точно това правя — каза той. — Тя не ми говори.
— Опитал си се да говориш с нея.
— Окей, имате предвид в „При Пит“. Исках да направя опит да се съберем отново. Но тя не пожела да разговаряме.
— Дочух, че не си бил съгласен и е трябвало да те изхвърлят.
— Това е преувеличение. Не бях доволен, но си тръгнах сам.
Джесъп отстъпи една-две крачки.
— Това не е бил последният път, когато си я видял, нали?
Даян се надигна иззад компютъра си.
— Наред ли е всичко, Рик?
— Всичко е наред.
Той се обърна към Моузис.
— Може би трябва да продължим този разговор отвън в коридора и да не пречим на Даян да работи.
— Нямам нищо против.
— Сигурен ли си? — попита секретарката и хвърли нервен поглед към Моузис.
— Няма проблеми — успокои я Рик. — Нали?
— Всичко е на шест — кимна Моузис.
Рик тръгна към изхода, а Магуайър го следваше на две крачки. В коридора младият мъж се обърна към него.
— Докъде бяхме стигнали?
— Казвах ти, че в „При Пит“ не сте се видели за последен път.
Рик се вторачи нагло в лицето на Моузис.
— Как е тя?
— Как очакваш да е?
— Не съм сигурен, че знам какво искате да кажете.
— Искам да кажа, че когато удариш някого и го блъснеш в стена, понякога наистина го нараняваш.
Рик успя да издържи няколко секунди на погледа, преди да сведе очи.