— Не съм искал да я наранявам. Беше инцидент. Тя се дръпна, подхлъзна се и…
Тези думи изтриха всякакво съмнение у Моузис за случая и той замахна с всички сили. Рик още обясняваше, не очакваше юмрука и не успя да вдигне ръка да се предпази. Дори не видя яростния прав, който се стовари върху скулата му и го отхвърли назад. Главата на Рик се отметна и се блъсна в стената, но след още три удара — ляв, десен, ляв, нанесени в сляпа ярост, но въпреки това премерени с хирургическа точност, краката му омекнаха като желе и той падна на земята.
От носа и устата на Рик започна да шурти кръв и да се стича по пода. Моузис го изгледа с отвращение, наведе се и доближи устни до ухото му.
— Ако още веднъж се доближиш до дъщеря ми, си мъртъв — каза той.
После се изправи, разтри кокалчетата на ръцете си, обърна се и тръгна с нормална крачка назад по вътрешния коридор, стигна до величественото стълбище и се спусна по широките стъпала. Сватбената церемония все още продължаваше. Моузис излезе и потъна в късния мъглив следобед.
Част втора
11
Беше събота, последният ден на март. Малко след три часа следобед Рик Джесъп вдигна поглед към двадесет и седемте стъпала, които водеха до предната врата на викторианския дом на Джон Ло на ул. „Дивисадеро“. Сякаш улицата не беше достатъчно стръмна при спускането си от „Коу Холоу“ към „Бродуей“. Той не можеше да си представи защо някой ще си купува къща с толкова мъчителен достъп. Може би Ло минаваше с мерцедеса нагоре и влизаше направо в пристроения гараж, и никога не ползваше стълбите. За който и да е посетител те определено бяха физическо, а вероятно и психологическо препятствие.
Джесъп стигна до горната площадка и се обърна, за да види гледката към покривите на къщите в „Марина Дистрикт“ и към залива. Днес той беше изпъстрен с десетки платноходки, а по вълните пробягваха бели гребени. Докато стоеше и се колебаеше, вратата се отвори и той се обърна.
— Още колко щеше да чакаш, преди да позвъниш? — попита Ло. — Просто си поемах дъх и се възхищавах на гледката.
— Това е заливът — каза Ло. — Сивият залив. Ще влезеш ли? — Да, благодаря.
Джесъп преглътна от нерви и последва Ло в разточително украсена и прекомерно обзаведена дневна. Гледката от прозорците беше като от площадката на стълбите, но пък не духаше. Ло явно се чувстваше доста удобно в замъка си. Носеше светлокафяви панталони, кафяви обувки с пискюлчета вместо връзки на босо и черен пуловер с изрязана яка.
Той предложи на Джесъп да седне на дивана и след секунда се появи изумително красива азиатка, облечена в преливаща от цветове копринена блуза. Тя внесе поднос с бял порцеланов чайник, чаши и чинийки от фин порцелан и най-различни чайове и бисквити. Остави го на масичката за кафе със стъклен плот и хромирана стойка пред Джесъп, без да каже нито дума или дори да погледне към двамата мъже. Изправи се, събра длани в молитвен жест, поклони се и изчезна също толкова бързо, колкото се беше появила.
Ло седна срещу Джесъп в претруфен кожен фотьойл и положи крака върху също толкова украсена отоманка.
— Моля, обслужвай се — каза той. — Всички чайове са отлични.
— Благодаря.
Джесъп седна по-напред, пусна пакетче чай в една от чашите и го заля с гореща вода.
— Ценя високо, че се съгласи да се срещнем.
— Няма за какво. Аз отдавна съм впечатлен от работата ви с Лайъм. Той говори с възхищение за талантите ти и за това как изпипваш нещата докрай. Разбрах, че ти си повече или по-малко отговорен за координирането на акцията с нашите приятели от Службата по контрол на алкохола и по тази причина кметът вече не говори постоянно само за моите бизнеси. Което е много добре. Какво бих могъл да направя за теб?
— Ами — започна Джесъп, — надявам се да говорим повече за това какво бихме могли да направим един за друг. Както вероятно сте се досетили от факта, че не ми беше удобно да се видим в нашия офис, става дума за Лайъм.
— Слушам те.
— Преди да продължа, бих искал да изясня, че съм лоялен първо към него. Той е мой ментор, откакто завърших колежа.
Надявам се да съм до него и когато продължи политическата си кариера, било то като кмет или както реши. Той е чудесен пример за подражание и дори още по-добър приятел.
Ло стъпи на пода и се наклони напред.
— Дочувам едно неизказано „но“…
— Да, така е. През последните няколко месеца отношенията ни с Лайъм се промениха.
Джесъп разбърка чая си, извади пакетчето и поднесе чашата към устните си. Искаше да печели време. Остави чашата и започна: