Ло гледаше през касетирания прозорец как Рик Джесъп слиза по предните стъпала и завива наляво по тротоара. Той се върна в дневната и си направи чаша чай. Този младеж, мислеше си той, е проблем.
Ло се чудеше дали Джесъп смърка кокаин и дали не беше дръпнал две линии, за да събере смелост за този наистина храбър опит. Отпиваше от чая си, като държеше чашата е две ръце, за да топли дланите си. Ло остави ума си да се успокои, докато няколко неща му станаха абсолютно ясни. Първо, точно Джесъп е бил човекът, притеснявал момичетата му и ударил шамари на някои от тях. Второ, Джесъп имаше желание да изнудва шефа си за минали прегрешения. Трето, Джесъп се заблуждаваше и напълно грешеше, че Лайъм ще отклони даренията за кампанията си. Четвърто, ако Джесъп беше готов да предаде стария си приятел и ментор Лайъм Гудмън, представяте ли си колко бързо щеше да се обърне и срещу Ло, стига да получи възможност.
Той беше покварен, на него не можеше да се разчита и затова беше опасен.
Ох.
Ло отпи още глътка чай.
Петото сигурно нещо си проправи път през съзнанието му и го накара да се усмихне. Беше наистина непочтено.
Пето, Ло беше сигурен, че Джесъп не само ще го предаде при първа възможност, но и няма да се поколебае да преиначи днешната среща, да я представи в напълно друга светлина и да изкара, че Ло е предал Лайъм. Направо го чуваше как убеждава: „Казвам ти, Лайъм, внимавай за г-н Ло. Той ще подпомага кампанията ти, но накрая ще се превърне в твой господар. Не се срещай повече с него. Не говорете. Използвай ме като посредник, за да можеш да отречеш всякакви връзки с него. В противен случай ще си останеш момчето за поръчки на Джон Ло.“
Ло вдигна чашата към устните си и се изненада, че е празна. Той се върна до масичката за кафе и я остави на подноса. Точно срещу дневната от другата страна на коридора към входа беше личният му кабинет. В него имаше глобус, триста книги, подредени върху вградени лавици от тъмно дърво, четири фотьойла с дамаска от червена кожа, телевизор, мокър бар и стационарен телефон. Ло вдигна слушалката, натисна бутон за избиране на номер от паметта и се заслуша. Един познат глас отговори след третото позвъняване.
— Лайъм — каза Ло. — Съжалявам, че те безпокоя през уикенда, но смятам, че имаме проблем с шефа на екипа ти.
На Джесъп му беше писнало от постоянните неприятности.
Първо беше проблемът с Лайъм, който загуби доверие в него и вероятно правеше интервюта с други кандидати за мястото му. Ако Джесъп не действаше бързо, както току-що направи, а и всичко сякаш мина доста добре, щеше да се озове на борсата за безработни.
А това не можеше да се случи. Не и при сегашното икономическо състояние. Не и при настоящите му разходи и очаквания. Нямаше да се откаже да пие хубаво вино и да ходи в добри ресторанти. Нямаше да спре кокаина. Това въобще не бяха варианти, не и за него.
Събуди се с чувството, че трябва да реши нещата, и направи своя ход, като леко върна ситуацията обратно към правилното русло. Със сигурност беше рисковано да ходи при Джон Ло, но очевидно беше успял да го убеди. Сега Ло щеше да се обади на Лайъм в понеделник и да подготви почвата за изглаждането на отношенията с шефа му. Стига всичко да мине както трябва.
Втората му задача беше да се заеме отново с Британи и с онзи лунатик баща ѝ, който го преби.
Джесъп се върна у дома си в „Марина“ в приповдигнато настроение от начина, по който се бяха развили нещата с Ло. Извади телефона си и намери номера, който все още не беше изтрил. Знаеше, че тя ще види кой звъни и нямаше да вдигне, затова прати съобщение: „Британи, не знам дали си запозната, но баща ти дойде в службата ми. Това, че ме удари, не е толкова важно, не беше голяма работа. Но той изглежда напълно луд и опасен и мисля, че някой трябва да го укроти. Смятам, че трябва да се обърна към полицията. Съжалявам, ако се налага да отиде в затвора, но какво ще стане, ако полудее отново и пак нарани някого? Ще се чувствам отговорен за това.
Може би ще променя мнението си, ако ме убедят, че баща ти не е опасен. Ако успееш да го направиш, това може да уреди нещата. Довечера в девет ще бъда в «При Пери» на «Юниън». Едно питие, неутрална територия, много хора наоколо, напълно безопасно. Ако искаш, ти избери ден и час. Надявам се да се видим там.“
Когато тя влезе и той я видя, Джесъп осъзна, че наистина я мрази. Заради това, което му беше причинила, заради това, което вероятно причиняваше на всеки мъж.
Просто не беше за вярване! Още не беше минала покрай бара, за да стигне до масата му, и трима души се опитаха да привлекат вниманието ѝ. Ето я и нея — идва, вдига неловко ръка, дърпа си стола и сяда срещу него на малката маса.