— Здрасти.
— Здравей. Благодаря ти, че дойде.
— Разбира се.
Британи се опита да си придаде обикновено изражение, но под него той прозря издайническото туптене на страха.
Добре.
— Какво да ти поръчам? — попита той.
— Каквото и за теб.
И това е добре, помисли си Джесъп.
— Сазерак.
Това беше коктейл от абсент и битери.
— Да, донеси ми.
— Пази ми мястото. Сега се връщам.
— Тук има сервитьорки.
— Знам, но ще стане по-бързо.
Джесъп се върна с питиетата, внимателно постави едното пред Британи и дръпна своето към другия край на масата. Нямаше да е добре да разлее едното или да ги обърка.
Той седна и вдигна чаша към нея.
— Няма да казвам „за новото начало“ или нещо такова, но още веднъж ти благодаря, че дойде.
Британи въздъхна, насили се да се усмихне и отвърна на наздравицата.
— Толкова съжалявам за всичко.
— И аз. Наистина.
Той поднесе чашата към устните си и отпи, като наблюдаваше как тя прави същото. Британи се понамръщи и отпи отново.
— Съжалявам — продължи тя, — наистина не знаех за баща ми и за теб. Дори не съм му казвала, че си ме докоснал. Обясних, че съм паднала. Но той има известен опит в боя и с натъртванията.
— Усетих го.
— Силно ли те удари?
— Тогава бях доста зле. Въобще не очаквах.
— Баща ми е такъв.
— Бях му доста ядосан.
— Ясно ми е. Не те виня. Но се надявам, че не искаш той да попадне в затвора. Ще бъде лошо и неприятно за всички.
— Ами — вдигна той отново чашата си, — тогава за баща ти и дано не отиде в затвора.
— Наистина ли?
— Може би. Още няколко тоста и може и да стигнем до наистина.
И двамата отпиха.
— Сервитьорката идва зад теб.
— Още по едно? — предложи той.
— Да, защо не?
12
„Сарми (лозови листа с плънка)“
От масата си в ъгъла Ейб Глицки гледаше над рамото на Уес Фарел към черната дъска с менюто над касата в „Лу Гърка“. Както обикновено, заведението беше пълно почти изпяло в този непривично топъл за сезона приятен понеделник в началото на април.
Глицки сведе поглед към шефа на Трея.
— Това вярно ли е? — попита той. — Лозови листа с плънка? Има ли такова ядене?
Жена му хвърли скептичен поглед към менюто.
— Така ли пише?
Уес Фарел се извърна, за да провери и той.
— На такова ми прилича. Възможно ли е да са хубави? Имам предвид, че преди Чуй е сътворявала истински чудеса, гарантирам ви, но това може да е малко прекадено.
— Ами — отвърна Глицки, — ако ще обядваме тук, нямаме особен избор, нали?
Той имаше предвид добре известния на всички редовни клиенти факт, че Лу Гърка си беше изградил успешна ниша, като всеки ден сервираше само едно ястие — „Специалитетът“. Или ядеш специалитета, или не обядваш при Лу. Което щеше да е окей, ако жена му Чуй приготвяше нещо подобно на обикновен обяд — бургери, пържени картофи, сандвичи, хотдог и салати. Не и „При Лу“. Вместо това Чуй черпеше вдъхновение всеки ден, като комбинираше родните на нея и на мъжа ѝ китайска и гръцка кухия. Така че за обяд клиентите получаваха гирос с пикантно пиле гунбао с фъстъци или агнешки шишчета със сладко-кисел сос или нещо също толкова креативно, макар и невинаги толкова вкусно.
Винаги приветливият Лу застана до масата им и прекъсна дискусията за достойнствата на специалитета. Според Лу той беше просто страхотен.
— Как е днес, Лу? — попита Фарел, като се приготви да смали хвалбите наполовина.
— Страхотно е. Това са сарми, но са по-здравословни. Вместо с ориз плънката е със свинско, джинджифил, соя и чесън. Наистина са много вкусни. Значи три порции — посочи ги той.
— Звучи добре — каза Трея. — Три.
Лу се отдалечи, за да вземе поръчките на друга маса.
— Оле-мале — възкликна тя.
— Какво? — запита Глицки.
— Работа.
Глицки проследи погледа ѝ и видя двама от следователите си — Пол Брейди и Лий Шър. Те тъкмо бяха влезли и стояха до вратата, като протягаха вратове да се огледат из препълненото помещение.
— Да, на такова прилича — съгласи се Глицки, остави салфетката си на масата и се изправи, за да им махне.
Шър беше сериозна и директна жена на около четиридесет години, която не обръщаше особено внимание, че би могла да изглежда много добре — косата ѝ беше къса като на момче, но блестящо черна, ходеше без грим, а фигурата ѝ беше стегната и спортна. Тя седна до Фарел и срещу Глицки и не губи много време в предисловия.
— Съжалявам, че прекъсвам обяда ви, но обаждането от „Марина“ тази сутрин…