— От чистачката? — уточни Глицки, който беше в управлението, когато обаждането към 911 беше пренасочено към отдел „Убийства“. Жената беше отишла в дома на жертвата няколко минути след осем часа сутринта и се беше натъкнала на неприятна изненада.
— Ами, да. Жертвата се оказа полупублична личност, така че медиите сигурно ще раздухат случая, и решихме, че би искал да знаеш.
Шър се обърна към Фарел.
— И вие също, сър.
— Полупублична? — поинтересува се Глицки.
Седящият до него Брейди кимна. Той беше с десет години по-стар от партньорката си и русата му коса беше започнала да посивява, но това беше единственият видим белег за възрастта му. Брейди улови погледа на Шър и кимна отново.
— Шефът на екипа на Лайъм Гудмън. Хлапе на име Рик Джесъп.
— Хлапе? — учуди се Глицки.
— На двадесет и седем. Вероятно някаква изгряваща звезда. Поне е бил.
— Някакви признаци, че е замесена политика?
— Засега не — каза Шър. — До момента не разполагаме с почти нищо.
— Но определено е убийство?
Следователите кимнаха в синхрон.
— Това е извън всякакво съмнение — подчерта Шър. — Травма на главата вследствие от удар с тъп предмет.
— От много удари — добави Брейди. — Някой го е пребил с нещо твърдо и не е спрял, докато жертвата не е била мъртва.
— Намерихте ли оръдието на убийството?
— Все още не.
— Заподозрени?
— Не.
— Влизане с взлом?
— Не.
— Добре — Глицки се почеса по челюстта. — Рик Джесъп. Защо ли съм чувал това име? Трея? Уес? На вас да ви звучи познато?
— Не — поклати глава Фарел, — но имам чувството, че доста скоро ще ми бъде.
— Може да се обзаложите, сър — каза Шър. — Когато си тръгнахме, отвън се бяха струпали бусове от всички телевизии в града.
— Кога се е случило?
— Уликите сочат, че е станало снощи. Съседката от горния етаж чула нещо като сбиване долу в апартамента на Джесъп, но не била сигурна. Казва, че нещо изтрополяло на няколко пъти, но не знаела какво е. Предположила, че не е необичайно да се чуват шумове, когато г-н Джесъп имал гостенки. Когато чистачката дошла сутринта, лампите светели, вестникът бил оставен на прага и нямало направено кафе.
— Във всеки случай… — започна Шър, изгледа Брей въпросително и се спря.
— Не, продължавай — подкани я Брейди и се обърна към Глицки. — Това е хубавата част. Тя обича да поднася хубавата част.
— Има и нещо хубаво?
— Доста добро — кимна Шър. — Пол се опитва да каже, че ще е хубаво, ако се окаже, че всичко е станало снощи, понеже същата съседка от горния етаж разправя, че след шумотевицата чула как вратата долу се затръшва, а когато погледнала през прозореца, видяла някакъв мъж да излиза от сградата.
Устата на Глицки трепна със сантиметър, което за него беше широка усмивка.
— Казваш ми, че е видяла убиеца?
— Видяла е някого. Ако е бил убиецът и ако се е случило снощи, значи може би го е видяла.
— Лий не обича прибързаните заключения — поясни Брейди.
— Досетих се — каза Глицки.
— Все още не сме разпитвали из квартала — каза Шър. — Но до момента имаме основното описание и се надяваме, че и някой друг може да е видял нещо.
Увлечената в историята Трея се наведе към съпруга си.
— Как е изглеждал мъжът?
— Ако се е случило снощи — припомни Шър на всички. — И ако е бил този мъж.
— Добре, нека предположим „да“ и за двете.
Шър хвърли въпросителен поглед към Глицки. Той кимна одобрително и тя продължи:
— Тя го е гледала от горе на долу. След като той напуснал сградата, се обърнал и погледнал нагоре право към нея. Изглеждал замаян. Тя обаче не е сигурна колко бил висок. Предполага, че около средния ръст, както и около средните килограми. Тогава не се замислила. Не е уверена, че ще успее да го разпознае на снимка или при очна ставка. Но определено бил бял мъж — с дънки, туристически обувки и яке на „Джайънтс“ в черно и оранжево.
— А косата? — попита Глицки.
— Тъмна — намеси се Брейди. — Може би сива. Но определено не бил с гола глава. А това ще ви хареса — носел нещо като палка или къса тояга.
По лицето на Глицки се изписа удивление.
— Тояга?
— Така казва Сюзън.
— Съседката — поясни Шър. — Сюзън Антарамян. Тя го нарече тояга.
Апартаментът на Рик Джесъп гледаше към „Майорка Уей“. Улицата беше дълга едва няколко пресечки и се виеше из квартала точно северно от ул. „Честнът“. Сградите бяха предимно ниски и в тях живееха по-заможни хора. Сюзън Антарамян беше казала на следователите, че след като напуснал сградата, заподозреният тръгнал надясно, приблизително на юг, така че Брейди и Шър си разделиха по една страна на улицата и започнаха да чукат по вратите.