Фарел щракна с пръсти, осенен от идея.
— Сетих се. Може да оставиш торбата в „При Лу“, а той ще ги предлага в малки купички на бара. За седмица няма да остане и фъстък.
Глицки поклати глава.
— Добро хрумване, но вероятно през следващите три месеца Чуй ще готви гунбао с всичко, а тогава къде ще ходим да ядем? Гунбао с тофу, гунбао с октопод, гунбао с ананасови бухтички. Дюнери. Патладжан. Ако хората разберат, че фъстъците са от мен, ще ме пребият с камъни.
След това Глицки осъзна, че е доста странно областният прокурор да се появява неканен в кабинета му, смъкна краката си, изправи се в стола, а лицето му се изопна.
— Всичко наред ли е с Трея?
— С Трея? Разбира се. Поне всичко беше чудесно, когато я видях за последен път, тоест преди около три минути. А защо съм тук ли?
Изражението му стана сериозно.
— Имаш ли нещо против да затворя вратата?
Фарел се обърна и взе един от сгъваемите столове, които Глицки държеше до стената срещу бюрото си.
— Изникна нещо, за което трябва да поговорим — каза той, щом седна.
Глицки избута торбата с фъстъци настрани.
— Давай.
Усмивката на Фарел помръкна.
— Сам ми се обади преди няколко минути.
Сам Дънкан беше жената, с която Фарел живееше на съпружески начала. Тя беше изпълнителен директор на Центъра за помощ за жени, пострадали от сексуално насилие на ул. „Хейт“.
— Както може би си спомняш, тя винаги е крайно загрижена за поверителността, но като оставим настрана всичките обяснения и обещания, които трябваше да ѝ дам и така нататък, в неделя сутринта в центъра е отишла млада жена.
— Изнасилена?
— Ейб, там всички са пострадали от това.
— Просто питам да съм сигурен.
— Добре. Както и да е. Този случай прилича на изнасилване по време на среща. Тя си е направила кръвни изследвания, резултатите ще излязат след около ден и ще се види с какви наркотици, ако има такива, е била упоена. Но поне това си мисли Сам. А и жертвата, ако става дума.
— Какво се е случило?
— Жената, чиято самоличност, повярвай ми, ще остане тайна, била скъсала с мъжа преди два месеца, след като той я ступал. Не искала повече да има нищо общо с него.
— Браво на нея.
— Да, но, ами, той не смятал така. Той искал да се съберат отново…
— И отново я ступал.
— Вероятно. Но след първия инцидент, в който нещата загрубели, бащата на момичето издирил мъжа и го пребил от бой.
— Това семейство ми харесва все повече и повече — кимна Глицки.
— Че защо да не ти харесва? Проблемът е, че пичът решил, че може да я накара да се видят отново, като я заплаши, че ще повдигне обвинения срещу баща ѝ.
— И да ѝ даде възможност тя веднага да повдигне насрещно обвинение.
— Може би тя не е помислила за това. Или пък не е искала да се стига дотам. Както и да е, в крайна сметка той я уговаря да се срещнат и се виждат в „При Пери“ на „Юниън“. Следващият ѝ спомен е как се буди в апартамента му около един и половина през нощта и осъзнава, че той я е обладал. Без нейно съгласие. Била е изнасилена. Излиза, известно време се лута, докато намери къде е оставила колата си, и си тръгва.
Глицки, който имаше дъщеря и доведена дъщеря, пощипваше кожата на лицето си.
— Направили ли са ѝ оглед за изнасилване?
— Да, в клиниката. Не е искала да ходи в полицията.
Белегът през устните на Глицки побеля от възмущение.
— Не искала да ходи в полицията. Не иска да го обвини в нанасяне на телесна повреда. Къде ли съм чувал всичко това и преди?
— Такива са нещата, Ейб — сви рамене Фарел. — Сам може би ще накара жената да си промени мнението. Казва, че се опитва. Така или иначе имаме доказателства, ако жертвата пожелае да направи следващата крачка и да съди мъжа. Което, както обаче се оказва, няма да е необходимо.
— Това пък защо?
Фарел метна бърз поглед през рамо към затворената врата.
— Тази сутрин Сам внезапно се умълча, докато си четеше вестника — започна той със снишен и напрегнат глас. — Тя понякога прави така, затова първо не си помислих, че е нещо важно. Но се оказва, че младата жена ѝ е казала името на мъжа, който я изнасилил, и ето го във вестника.
Фарел погледна Глицки в очите.
— Бил е убит, пребит до смърт, вероятно в неделя през нощта.
Глицки дори не се и замисли.
— Рик Джесъп — каза той.
— Трябва да говорим с жената, сър — увещаваше Шър Фарел. — Тя може да се окаже основният ни заподозрян. Жена ви трябва да ни даде името.
Фарел се изсмя, но не защото смяташе, че Шър беше казала нещо забавно.
— Желая ви успех в това начинание.