— Тя не е адвокат — добави Брейди, — нито лекар, нито психолог, прав ли съм? Откъде накъде ще претендира за поверителност?
— Тя предявява такива претенции — каза Глицки. — И никой не се осмелява да направи нещо по въпроса. Може ли да го прави, Уес? Не можеш ли като областен прокурор да ѝ кажеш, че не може така?
— Като областен прокурор, а не като нейно гадже? Мисля, че не. Освен това тя има право на поверителност. По Кодекса за доказателствата, Секция 1035.4, ако сте любопитни.
Фарел разпери ръце в безпомощен жест.
— Слушайте, банда. Живея с тази жена от много години и не мога да се похваля с особени успехи в контролирането на дори частица от нейната прекрасна и упорита личност. С призовка можем да изискаме записите от центъра, но това е загуба на време и ще покаже на всички какво сме намислили. Трябва да има и по-добър начин.
Бяха се събрали в офиса на Фарел следобед. Сутринта следователите бяха продължили с разпитването на хората из „Марина“ и бяха открили още един свидетел, Лайза Морено, която също срещнала мъжа с тоягата в неделя вечерта. Стоял на ъгъла на „Майорка“ и „Алхамбра“, първата пряка южно от апартамента на Джесъп. Лайза била излязла да тича, а мъжът просто стоял там, изглеждал объркан, сякаш се бил загубил, и тя спряла и го попитала дали може да му помогне. Той поклатил глава, благодарил и се отдалечил. Лайза смятала, че може да помогне на художник да състави портрет, а през останалата част от сутринта двамата следователи бяха работили по организацията. За разлика от Ананта Дъглас Лайза смяташе, че мъжът бил поне на петдесет години. Тя каза, че се е запечатал в ума ѝ, понеже се държал странно. Определено щяла да го познае, ако го види отново.
Без да имат достъп до жертвата на изнасилването, Шър и Брейди трябваше да се върнат към показанията на свидетелите, а най-обещаващи изглеждаха тези на Лайза Морено. Когато двамата следователи се появиха, тя вече работеше с художника повече от час в една от малките стаи за разпити по коридора.
Морено и художникът смятаха, че наистина са успели да постигнат нещо.
— Това всъщност е забавно — посрещна ги тя с ентусиазъм, какъвто рядко се срещаше в подобна обстановка и при такава задача. — Гъс е удивителен. Казвам му да промени нещо във физиономията и изведнъж: „Леле, точно това е!“ Никога не съм си мислела, че така се прави.
Гъс Хуанг беше на почти петдесет години и се занимаваше с тази работа на парче от шестнадесет години. Беше скицирал сигурно хиляда лица, а четиридесет и три от тях бяха изиграли някаква роля в разкриването на престъпление. Хората смятаха, че портретът от художника помага за идентифицирането на заподозрения, но беше точно обратното — той просто елиминираше останалите.
Брейди беше прибягвал до таланта на Гъс поне двадесет пъти и никога не го беше виждал да се усмихва, но днес той направо грееше.
— Тя е видяла човека и го запечатала в паметта си. Ще го пипнем — заяви уверено той.
Гъс седеше до Лиза, тъй като не искаше тя да гледа неговото лице, докато се опитва да опише друго. Листовете за скиците бяха пред него. Дори не можеше да се сети колко пъти някой свидетел му е описвал неговите собствени характерни белези, преди да помъдрее и да започне да сяда така, че да е извън погледа. Двамата вече бяха завършили очертанията на косата и на челюстта, а вероятно и на очите. Използваха работната версия като основа и нанасяха някои бръчки.
— Толкова ли са млади очите му? — попита Шър. — Изглеждат почти като на момче.
— Ще се върнем на тях по-късно — отхвърли възражението Гъс. — Не се притеснявай за очите. Ще се получи, ще видиш.
Той се обърна към Лайза.
— А сега носът. Затворете си очите, ако обичате.
Затварянето на очите беше един от триковете, но много по-успешна беше стратегията с връщането на свидетеля към часовете преди срещата със заподозрения и постепенното достигане до мига, когато беше забелязала мъжа с объркания вид на ъгъла.
Морено послушно изпълни инструкциите на Гъс и се облегна в стола със затворени очи. Той нарисува един повече или по-малко типичен нос на по-малък бял лист и го бутна пред нея.
— Когато сте готова — каза той.
Тя изчака още няколко секунди, отвори очи, погледна надолу и примигна няколко пъти.
— По-сплескан — уточни Морено. — И по-широк. И не толкова прав в средата, леко изкривен наляво от едната страна.
Въгленът на Гъс литна по хартията. Лайза беше напълно съсредоточена, едва ли не в транс.
— Окей, спри. Почакай.
Следователите се наведоха напред, за да видят промените.
— Сложи му гърбица по средата, точно под очите.