Когато Гъс го направи, тя кимна.
— Точно такъв беше. Нарисувай го на Сами.
— На Сами? — попита Брейди.
— Така наричаме крайния вариант — каза Лайза. — Това е носът на Сами.
Тя погледна към Шър.
— А вие сте права, сега очите трябва да станат по-присвити, с още малко бръчки отстрани.
Гъс се върна към скицата, рисува около минута, като следваше поправките на Лайза, опитваше отново и отново, докато накрая тя не го спря и не каза, че са готови за Сами и може да ги нанесе там.
— Оказва се, че изглежда добре — отбеляза Шър. — Бихте ли казала, че е хубав?
— Тогава не мислех в тази насока. Просто изглеждаше объркан.
— Но пък очите на Сами определено са привлекателни — не се отказваше Шър.
Лайза огледа скицата.
— Да, вярно. Привлекателни бяха.
— Остана само устата и сме готови — прекъсна ги Гъс и се обърна към Лайза. — Ако обичате?
Тя затвори очи, а той започна да оформя устата.
Дизмъс Харди се надяваше и предричаше, че случаите от акциите на Службата по контрол на алкохола лека-полека ще потънат и ще бъдат забравени, но след няколко седмици съдебни препирни поне няколко от тях, включително и делото на Тони Солая, все още се водеха. Лайъм Гудмън не прекратяваше кампанията си в пресата и другите медии и подсилваше позицията си с водопад от статистика, чиято цел беше да покаже, че след чистките градът е станал по-безопасен. Може би беше просто съвпадение, но фактът, че пътнотранспортните произшествия и случаите на шофиране под влияние на алкохол с участие на непълнолетни бяха намалели с почти тридесет и пет процента, звучеше убедително.
Харди беше повече от добре запознат с начините за манипулиране на статистиката така, че да докаже почти всяко твърдение, и оставаше скептичен относно действителната ефективност на акциите. Все пак трябваше да признае, че цифрите сякаш подкрепят становището на Гудмън.
Но не цифрите притесняваха Харди. Най-належащият му проблем беше Джанис Родригес, един от другите защитници на арестуваните бармани. Тя делеше общ офис с друг дребен адвокат и двамата бяха поели случаи веднага след акциите. Техните клиенти бяха двама украински емигранти — Игор Повалий и Вадим Гнатюк. Оказа се обаче, че те са работили зад бара на „Горящия Рим“ без разрешителни, а и пребивават в страната незаконно. Двамата знаеха, че ще ги държат в ареста, докато не ги депортират безцеремонно, и бяха замислили такава теория на конспирацията, че Харди би се възхитил на цинизма и елегантността ѝ, стига да не причиняваше големи затруднения на Тони.
Според господата Повалий и Гнатюк Лайъм Гудмън и Службата по контрол на алкохола по никакъв начин не си измисляха обвиненията в незаконна дейност на някои барове, както ясно личеше и от хубавия малък страничен бизнес с фалшивите лични карти и продажбата на наркотици, който бяха пресекли в „Горящия Рим“. Щом проумяха колко сериозни са обвиненията, те решиха да убият два заека с един куршум. Можеха да останат в страната, като се възползват от специална уговорка, според която свидетелите по някои престъпления получаваха разрешително за работа, ако помогнат на обвинението и сътрудничат по случая. Освен това можеха да хвърлят вината върху Тони Солая, върху един от другите бармани на име Рона Ранкен и върху собственика на бара Том Хетке. Според украинците тези тримата били истинските заговорници в производството и продажбата на фалшиви лични карти, на наркотици и на алкохол на непълнолетни.
Днес Харди седеше на голямата кръгла маса в солариума, както наричаха една от залите на първия етаж в кантората му. Стаята също беше голяма и кръгла, поне шест метра в диаметър, а почти целите стени и покривът бяха от стъкло. Истинска гора от стайни растения — палми, фикуси и японски кленове, разперваха листа и не спираха да растат през цялата година, като придаваха на помещението меко фън шуй излъчване, нетипично за конферентните зали на повечето адвокатски кантори.
До Харди беше Джина Роук и тъкмо вадеше някакви документи от куфарчето си.
— Не разбирам защо Уес Фарел въобще повдига обвинения на тези бармани — разпалено каза тя. — Да съди собствениците и бизнеса им — да, може би, но какво да направят барманите като твоя Тони? Да искат пак да видят личните карти на всички? И между другото, дори и да го бяха направили, щяха да видят същите фалшиви документи, които хлапетата са показали на вратата. По каква точно правна теория тези обвинения все още са в сила?
— По теорията на конспирацията — отвърна Харди. — Всички, собствениците, барманите и охраната, проверяваща картите на вратата, са знаели точно какво става.