— Това е съвсем отделен въпрос — каза Магуайър с равен тон. — Разговаряте с мен, защото ме подозирате в убийството ли?
Въпросът очевидно постресна следователите, които замълчаха и се спогледаха.
— Все още нямаме заподозрени — каза Шър. — Тъкмо започнахме да работим по случая.
— Това е просто друг начин да се каже, че всеки е потенциален заподозрян — вметна Брейди.
— Искате ли да отговорите на въпросите ни? — попита Шър. — Ударихте ли г-н Джесъп?
Магуайър отново надигна чашата, този път за сериозна глътка.
— Да, ударих го. Не го нараних особено. Просто исках да привлека вниманието му.
Той взе кърпата и забърса едно въображаемо петънце от бара.
— Кога е бил убит?
Брейди кимна леко към Шър в мълчаливо съгласие.
— Преди два дни. По някое време в неделя вечерта.
— В неделя — повтори Магуайър. — Като за късмет неделя ми е почивен ден. Неделя и понеделник.
Той се поколеба и сбърчи вежди в опит да се концентрира и да си спомни.
— Бях за риба от около четири часа следобед до здрач — каза той накрая. — На плажа край яхтклуба. „Сейнт Френсиз“.
— Не сме ви питали — каза Брейди.
— Не сте, но реших, че няма да навреди, ако изясним нещата.
— Провървя ли ви? — попита Шър. — Имам предвид в риболова.
— Хванах няколко дребосъка и ги върнах във водата.
— Сам ли бяхте?
Магуайър наклони леко глава на една страна.
— Сам, ако не броим обичайните петима-шестима азиатци, които вероятно ще се сетят за мен, тъй като бях единственият ирландец. Сега, ако не възразявате, и аз искам да ви питам нещо. За какво искате да ме видите, ако не съм заподозрян в убийството?
На другия край на бара Дейв остави бутилката си със силно тупване. Той беше над седемдесетгодишен, не го биваше по приказките и когато обслужването се забавеше толкова, че барманът пропуснеше, че бутилката му е празна, започваше да почуква с нея по бара. Колкото повече се бавеше барманът, толкова по-настоятелно ставаше почукването.
Лайл Ловет беше замлъкнал, а Майкъл Бубле тихо припяваше „Всичко“.
Магуайър се извини, обърна се, отвори хладилника, извади още една бутилка бира и я занесе на Дейв.
— Докъде бяхме стигнали? — попита той, когато се върна.
— Попитахте защо сме искани да ви видим — каза Брейди. — Отговорът е, че всъщност не беше наложително. Но искахме да поговорим с дъщеря ви Британи, а най-лесно можем да я открием чрез вас.
— Защо искате да разговаряте с нея?
— Защо не ни обясните как да я намерим, а след това тя ще ви каже? — контрира го Брейди.
— Защото сте следователи от отдел „Убийства“ и щом искате да говорите е Британи, значи ще е за г-н Джесъп, нани така? Какво точно искате да знаете?
— Г-н Магуайър — намеси се Шър, за да поуспокои ситуацията, — разбираме загрижеността ви и желанието да защитите дъщеря си. Можем да ви кажем, че тя не е сред заподозрените, но може да има информация по случая и ще трябва да говорим с нея, за да разберем дали може да ни бъде от полза и как. Толкова ли нелогично ви се струва?
— Не съм казвал, че е нелогично. Попитах защо искате да говорите с нея и сега ми отговорихте. Което можеше да направите от самото начало, вместо да прехвърляте върху мен всичките глупости със заподозрените.
— Вижте — каза Брейди, — вие сте ударили човек, който по-късно е бил убит. По някое време щяхме да направим връзката, а така и така сте тук…
— Не, вие вижте — пресече го Магуайър. — Този човек нападна дъщеря ми. Предупредих го и съм доста сигурен, че е схванал същината. Реших, че това ще е краят на историята. А сега искате да говорите с Британи, но не ми казвате какво смятате, че знае тя. Дявол да го вземе, естествено, че ще се опитам да я защитя.
— В края на краищата ни даде номера ѝ — обобщи Шър, докато се връщаха към центъра. — Трябва да сме благодарни за малките услуги.
— Услуга друг път — изръмжа Брейди, все още ядосан от разговора. — Опитваш се да ми кажеш, че човекът е разбрал, че дъщеря му е била изнасилена и нищо не е направил? Искаше ми се да го снимам с телефона и да го покажа на някои от свидетелите.
— О, да, и той щеше да ти позволи — иронизира го Шър. — Това със сигурност щеше да успокои нещата.
— Не исках да ги успокоявам. А и нямаше задължително да искам разрешението му. Магуайър признава, че е нападнал жертвата. Това го прави най-вероятният заподозрян.
— Стига, Пол. Може би има връзка между това да удариш някого и да му размажеш мозъка с тояга. Нека не забравяме, че за момента не знаем със сигурност дали Британи е била изнасилена. Знаем само, че веднъж тя е излязла с Джесъп. В събота той може да е изнасилил коя ли не. Ако искаме да продължим с Магуайър, първо трябва да установим точно това.