Глицки си даваше сметка, че отношенията между осемдесет и пет годишния му баща Нат и съпругата му Сейди бяха пряко следствие от събитията, довели до „Касапницата при доковете“. Преди шест години бандитите, които Глицки, Харди, Моузис, Джина и Джон Холидей бяха избили при кей 70, бяха ограбили заложната къща на Сам Силвърман и го бяха простреляли смъртоносно. Съпругата му Сейди беше останала вдовица. Бракът между нея и Нат беше втори за двамата, но беше изпълнен с любов, покълнала върху толкова безплодна почва, истинска благословия, която те не очакваха, но ценяха високо.
Ейб докосна еврейската мезуза вдясно от вратата и натисна звънеца.
Леденосините очи на Нат, които Глицки беше наследил, пробляснаха, когато видя сина си на прага.
— Ейбрахам.
— Натаниел.
Старецът пристъпи напред, протегна ръце и приведе лицето на сина си за целувка.
— Толкова се радвам да те видя.
— И аз теб, тате. Сейди добре ли е?
— Все още е едно от чудесата на света. Нали ще останеш за малко? Ела и сам ще видиш.
Нат и Сейди имаха приятно малко вътрешно дворче зад кухнята в задната част на апартамента. Заради времето можеха да му се радват едва около тридесет дни в годината, но днес беше точно такъв момент. Големият рекламен чадър на „Чинцано“ беше отворен и леко наклонен на една страна, за да хвърля сянка. Тримата седнаха край масичката за пикник с плот от гъсто оплетена метална мрежа, наляха си чай в изящни чаши и започнаха да обсъждат плановете си за Пасха. Празникът беше след два дни и за него щяха да се съберат при Ейб.
Трея и Сейди бяха уточнили почти всичко и накрая Нат стрелна сина си с очи.
— Сигурен съм, че това ще бъде най-великото събиране седер от всички. По-хубаво и от това на самия Мойсей. Но не съм убеден, че тази сутрин Ейбрахам се отби насам заради подробностите около него.
— Не е за вярване, че споменаваш Мойсей.
— Че кого другиго да спомена? Пасха, Изходът от Египет, Мойсей… Те са свързани.
— Не, не става дума за това. Мисля за един проблем, който ме занимава, а името на човека е Моузис, което означава точно Мойсей.
— Какъв е проблемът?
Ейб нахвърли историята, като пропусна връзката с „Касапницата при доковете“, както и че той и другите са участвали в нея.
— Неприятното е, че аз познавам този човек доста добре. Правили сме доста работи заедно. Той е зет на Дизмъс Харди, не е сред любимците ми, но не е лош човек. А ето че сега, без да имам доказателства, съм деветдесет процента сигурен, че е извършил това убийство. Но по лични причини не искам да бъде арестуван.
— Смяташ ли, че убийството е оправдано? — попита Сейди. — Ако в крайна сметка мъжът, когото е убил, е изнасилил дъщеря му…
— Не може просто да избиваш хората, наранили децата ти, дори и да ти се иска — каза Ейб.
— Но поне разбирам желанието — въздъхна Сейди.
— Всеки го разбира — съгласи се Ейб, — но противоречи на закона.
— Ако всичко е толкова ясно, какъв ти е проблемът? — попита Нат.
— Имам няколко проблема, тате. Първо, аз повече или по-малко съм се заклел да поддържам и налагам закона. Ако не го направя, тогава какво съм си мислел през всичките години? А по-непосредственият проблем са моите следователи.
— Какво за тях?
Ейб млъкна и завъртя чашата в ръцете си.
— Може да ви се стори прекадено директно, но ми е много трудно.
— Ние имаме време, Ейбрахам. Не бързай.
Ейб въздъхна.
— Виждам, че искам те да не бързат толкова в разследването на това изнасилване. Ако жертвата — това е дъщерята на Моузис, не го признае, значи официално то просто не се е случило. Няма нужда да обяснявам, че щом надушат следата и започнат да го разглеждат като мотив за убийство, следователите ми ще я притиснат здраво, за да признае. Ще разговарят с приятелите ѝ, ще отидат до работата ѝ, ще изискат разпечатка на телефонните ѝ разговори — цялата процедура. От друга страна, ако им кажа да не се занимават…
Той се спря и пак въздъхна.
— Ако им кажа да не си вършат работата, тоест да не разкрият убиеца, то тогава какво правя? Как аз си върша работата?
— А не можеш ли, как точно се казва, да се оттеглиш от случая поради конфликт на интереси? — попита баща му.
— Без да кажа какъв точно? Ей така, без причина?
— Ами, ако ти е приятел…
Ейб поклати глава.