Нещата бяха прости. Никаква поверителна информация от Центъра за помощ за жени, пострадали от сексуално насилие, не можеше да бъде използвана в съда. Затова Глицки смяташе, че единственото отговорно действие, което може да предприеме, е да каже на следователите си да проследят уликите, но да оценяват случая според това, което можеха да докажат. И точно това правеше.
Строго по буквата на закона.
Част трета
17
Няколко минути след дванайсет часа умореният Дизмъс Харди стоеше на стъпалата пред Съдебната палата, както обикновено, претъпкани с утайката на обществото, и говореше по мобилния си телефон с жената на шурея си.
— Как е той?
— Опасявам се, че ще оживее.
— Не го мислиш наистина.
— Мисля го повече, отколкото предполагаш. Разбираш ли какво причинява всичко това на Британи?
— Кое какво причинява на Британи?
— Дизмъс, тя смята, че едва ли не тя е убила онова момче.
— Сюзън, дори не споменавай подобно нещо. Наистина ти казвам, не го споменавай дори пред мен. Нито пък пред когото и да било другиго. Британи няма нищо общо.
— Тя вярва, че има, ако Моузис всъщност е…
— Сюзън. Престани! Спри. Не говорим за това. Помниш какво ти казах снощи. Това е недопустимо и точка. Знаем къде е бил Моузис. Ти ми каза, той ти е съобщил, че е за риба, значи е бил за риба.
— Британи не вярва. А и не съм сигурна, че и аз вярвам. Кога за последен път се сещаш да е бил за риба преди тази неделя? Има сигурно поне две години.
— Така е в риболова. Не ходиш година-две, след това тръгваш отново. Особено ако нещо се е случило на малкото ти момиченце и трябва да се поуспокоиш и да премислиш нещата.
— Смяташ ли, че е направил това?
— Да, ще му повярвам — излъга я Харди. — Британи също трябва да се постарае да му повярва.
— Не виждам как ще успее, особено след това, което Моузис му причини, когато я беше наранил миналия път. Сега ѝ се иска никога да не ни беше казвала.
— Доколкото си спомням, тя и за това не ви е казвала, нали?
— Не.
— И колко пъти трябва той да я нарани, преди тя да каже на някого и той да спре да го прави?
— Тя не си е мислела, че баща ѝ ще го убие.
— Не смяташ ли, че го е заслужавал?
— Не знам какво е заслужавал. Не мога да мисля за него като за убит. Прекадено е объркващо.
— Сериозно? Не изпитваш ли облекчение, че повече никога няма да наранява дъщеря ти? Тя не се ли чувства по-добре?
Харди си пое дъх и заговори по-тихо.
— Сюзън, чуй ме. Този тип беше истинска чума. Вече го няма. Ако вие с Британи го съжалявате, е чиста загуба на време и енергия. Сега трябва да разберете и да запомните, че въпросът е от стратегическа важност. Британи не бива да казва на никого другиго, ама на никого, какво ѝ се е случило в събота вечер. Ако изпитва нужда да говори, може да отиде отново в центъра, да се срещне с психолог или с какъвто ще специалист, стига това да е поверително.
— Ти защитаваш баща ѝ.
— Ами, да.
— Звучи ми сякаш вярваш, че той го е направил.
— Не, просто казах, че въпросът е от стратегическа важност. Ако наистина го е направил, няма нужда да осигуряваме на областния прокурор и мотив.
— Дизмъс, а аз как ще продължа да живея с него? — попита Сюзън е променен глас.
— Обичаш ли го?
— Разбира се — отвърна тя. — Всъщност не знам.
— Да, обичаш го. Каквото и да е направил, убеден съм, че е смятал, че е имал право.
— Имал е право като преди това? Искам да кажа за другото нещо.
— До известна степен, да.
— Само това ли има значение? Да чувстваш, че имаш право? Това стига ли?
— Не. Очевидно не. Последния път нямахме избор. Щяха да ни избият, ако не бяхме направили нещо. Но може би този път, само може би, Моузис е сметнал, че този тип представлява заплаха за живота на Британи. Той вече я е пребил и изнасилил. Моузис не е искал да види какво ще се случи след това.
— А какво ще стане, ако някой ден ми се ядоса? Или се вбеси на някое от момичетата? Ами ако изведнъж си помисля, че той е опасен за всички ни?
— Сега това ли си мислиш?
— Не знам. Може би когато пие. А това май продължи оттам, откъдето беше свършило.
— Ами да, съгласен съм, че на пиенето трябва да се сложи край.
— Дори и да се сложи… — каза неубедено Сюзън.
— Какво?
— Просто не знам — въздъхна тя.
— Къде си в момента?
— Вкъщи. И двете сме у дома. Британи спи. Барът е затворен.