— Те смятат ли, че той е убил Рик?
— Възможно е. Ако той веднъж е пребил Рик, би намерил основание да го направи и втори път. Или да се погрижи за нещо, което е смятал за недовършено. Мисля, че следователите вървят в тази посока. Но, доколкото ми е известно, не разполагат с реални доказателства.
Всички замълчаха.
— Това вероятно не е доказателство — започна Джоузеф, — тъй като аз не съм ги видял да се бият, но онзи тип е нападнал Рик.
— Казваш, че Магуайър го е ударил?
— Не виждам причина Рик да лъже за такова нещо.
— Той ли ти каза?
— Точно той.
— Знаем ли защо го е нападнал?
— Рик бил излязъл с дъщеря му, но тя се оказала пълно куку. Скъсал с нея, а тя си измислила някаква история колко лошо Рик се отнасял с нея и я разказала на баща си. Магуайър дошъл и го нападнал абсолютно изневиделица.
— И Рик не се е обърнал към полицията?
Джоузеф сви рамене.
— Не искаше да забърква момичето в неприятности. Явно всички в семейството ѝ не са наред с главата. Рик решил, че това е просто мимолетен инцидент и сигурно не си струва да му обръща внимание, ако момичето го остави на мира. Решил, че ще се оправи, просто го игнорирал.
— Да — пророни тъжно Гудмън. — Рик беше точно такъв, нали? Способен да се справя сам. Надявам се това решение да не е допринесло за убийството му.
Получил нужната информация, двайсет минути по-късно Гудмън говореше по телефона с Вай Лапиър, началник на полицията на Сан Франциско.
— Да, госпожо — търпеливо редеше той, — но през последните няколко дни все чувам, а и всички чуват, че се води разследване. То продължава. Последното нещо, което искам, е да добавям още една тревога към вече многото, с които сте претоварена, но, честно казано, оставам леко объркан от тази фраза. Бих искал да чуя, че разследването напредва, а не че просто се води или продължава. Този прекрасен млад човек е мъртъв от три дни, а не съм чул и късче информация за някакви улики и потенциални заподозрени. А всички сме запознати със статистиката, че ако едно убийство не бъде разкрито до два дни, има огромна вероятност то да си остане неразкрито завинаги. Не можем да позволим това да се случи и сега.
— Високо ценя вашата загриженост, сър — отвърна Лапиър, — но по този случай ден и нощ работят двама опитни следователи от отдел „Убийства“. Разбирам, че в момента търсят свидетели и че…
— Всичко това е чудесно, но явно не се случва достатъчно бързо.
— Бързината не е основната ни цел, сър. Целта е да си свършим работата добре.
— А междувременно уликите остаряват, убиецът може да е напуснал града, а хората да забравят какво са видели.
— Да, но…
— Извинете ме, началник, но ми се струва, че когато полицаите получат явно важна улика по този случай, би трябвало да впрегнат всичките си усилия, за да я проследят. Не бихте ли се съгласили?
— Разбира се, но не съм чула за подобна улика. Нима казвате, че разполагате с такава?
— Да, вярвам, че е така. Както може би знаете, вашите двама следователи са били в офиса ми преди два дни. Те са идентифицирали мъж, който е пристигнал побеснял, тъй като си мислел, че г-н Джесъп се бил отнесъл зле с дъщеря му. Двамата излезли в коридора, а току-що научих от моите служители, че мъжът е нападнал г-н Джесъп и го е наранил толкова зле, че му се е наложило да си вземе два почивни дни.
— Кога се е случило това?
— Преди два месеца. Ако е необходимо, мога да ви кажа и точната дата.
Началникът на полицията помълча малко.
— Два месеца е относително дълго време, за да свържем това автоматично с убийството — рече тя. — Казвате, че следователите са разбрали за този мъж, когато са говорили със служителите ви?
— Да. Казва се Моузис Магуайър. Не знам дали са узнали, че той брутално е нападнал г-н Джесъп. Той е буйстващ, луд човек, който е мразел Рик.
— Да, но аз съм сигурна, че щом инспекторите са получили името му, те вече са го разпитали. Или планират да го направят възможно най-скоро.
— Те трябва да знаят за побоя. Това е нещо съвсем различно. Той не е отбил просто да каже „здрасти“. Трябва да знаят, дори и да е било преди два месеца.