Сюзън въздъхна.
— Толкова е трудно да си свободна жена с нормална ориентация в този град. Въобще не е за чудене, че когато попаднеш на добра партия, мъжът е този, който започва да избира. Но няма как да одобря, ако той ги мотае и двете.
— Да, ами всъщност аз го доведох в бара. Как смяташ, че се чувствам? Отговорът е, че имам усещането, че леко са ме изиграли.
— Не знам. На мен ми изглежда като наистина хубав човек.
— Всеки измамник изглежда така.
— Смяташ ли, че е такъв?
— Не знам. Не ми харесва, че знае за Британи и за случилото се е нея. Още веднъж — това е въпрос на стратегия.
— Все това повтаряш.
— Защото това си мисля, затова. И именно по тази причина трябва да говоря с Моузис веднага, не ме интересува дали главата го боли или не.
Харди помълча.
— Ще го измъкнем, Сюзън. Просто трябва да бъдем дисциплинирани.
Сюзън премести тежестта си на другия крак, скръсти ръце и също се умисли.
— Но, Диз, просто не е редно да се убиват хора — каза тя след малко. — Няма значение какво са направили. Окей, ако става дума за истинска самозащита, да, можеш да се защитиш. Иначе…
Тя пак млъкна и си пое дъх.
— Нали затова има закон? Иначе следващото нещо може да е, братът, бащата или сестрата на онзи младеж да решат, че убиецът е Моузис, и да дойдат да си разчистят сметките с него. Или с всички ни.
— Така е. Знам. На теория си права. Дори и аз, общо взето, смятам така. Законът е хубаво нещо. Но ако вариантът ни не е такъв, тогава трябва да сме подготвени за… непредвидени случаи.
— Ненавиждам това.
— И на мен не ми е любима ситуация — кимна Харди.
— Знаеш ли, откакто ти го споменах, не спирам да мисля за Моузис. Не знам дали ще мога да остана с него.
— Мисля, че можеш. Надявам се да можеш.
— Честно казано, не знам — поклати глава тя.
— Ами, това е между вас двамата, но ако се разделите, ще съм съкрушен. Франи също.
— И моето сърце ще е разбито — каза Сюзън, а очите ѝ станаха безизразни като от стъкло. — Но трябва да бъда честна. Може да се случи.
Харди застана до леглото на Моузис и го сбута силно по крака.
— Ей.
Никакъв отговор.
Той опита отново, като този път остави гнева да проличи и го бутна още по-здраво.
— Моуз. Събуди се.
Моузис се размърда под завивките и простена. Отвори очи, въздъхна и пак ги затвори. Беше много блед, обрасъл с двудневна четина, очите му бяха силно зачервени и хлътнали, а напуканите сухи устни бяха като на мъртвец.
— Какво? — успя да каже той.
— Точно това и аз искам да знам. Какво, за Бога, си мислил?
Моузис отново затвори очи.
— Предполагам, че това съм правил. Мислил съм.
— Мислил си.
— Сюзън каза, че с Франи сте дошли и сте ѝ помогнали.
— А какво друго трябваше да направим?
— И все пак…
Харди можеше да се кара на шурея си поне още час, което да доведе дори до катарзис, но някак си сърце не му даваше. Затова потисна желанието си и каза:
— Ще приема, че това е първият ден от твоето ново посвещаване на трезвеността. Мислиш ли, че ще можеш да се справиш?
— Надявам се.
— Не е до надяването, Моуз. Или ще можеш, или няма да можеш. Ти решаваш.
— Не знам какво точно стана — каза Моузис, като гледаше Харди в очите.
— И аз не знам — отвърна Харди, — но и не ми пука.
Той обиколи леглото и шляпна Магуайър по главата.
— Ти разбираш ли, че заради това можеш да загубиш Сюзън? Можеш да загубиш всичко.
Моузис стисна главата си с ръце и отново простена от болка.
— Дошъл си да ми триеш сол на главата ли? Давай.
— Да, отчасти и затова съм дошъл. Доста съм отвратен от теб, ако наистина искаш да знаеш. Но не това е основната причина.
— Искаш сам да се досетя ли?
— Не. Не искам да се досещаш. Искам да ме ангажираш, при това веднага.
— С какво да те ангажирам?
— Да те представлявам. Ще бъда твой адвокат.
Това успя дори да развесели Моузис.
— Няма как да си позволя твоите услуги. Казвал си ми го поне сто пъти. А и не ми трябва адвокат.
— А, не, трябва ти.
— Защо ми е? — изгледа го Моузис наранено.
Харди се вторачи тежко в него.
— Хайде да престанем с тази игра. И не се притеснявай за това колко взимам. Ще измислим нещо. Може пък накрая да се окажа собственик на бара, кой знае? Сега съм твой адвокат. Всичко, което си кажем един на друг, е поверителна информация. Ще кажа на Филис да оформи официалните документи утре или вдругиден, но междувременно вече имаме споразумение, нали така? Чуваш ли ме?