Моузис затвори очи в знак на примирение. След няколко секунди ги отвори и повдигна дясната си ръка от леглото. Харди я пое и я стисна.
— Ако се случи да се отбият от полицията и да искат да говорите за каквото и да е, ще им кажеш, че ще им сътрудничиш с удоволствие, но не можеш да говориш с тях без присъствието на адвоката ти. Не казвай нищо повече. Нищо. Разбрах, че вече си им разправил, че в неделя вечерта си бил за риба, нали?
— За риба бях.
— Добре. Дори това не повтаряй. Не навлизай в никакви подробности. Остави нещата така. Те трябва да докажат, че не си бил. Няма нужда ние да доказваме, че си бил. Запомни това.
— Нищо няма да казвам на никого. Освен на теб. На теб мога, нали?
— Да. Но може би трябва да помниш, че има много неща, които няма нужда да знам.
Двамата замълчаха.
— Освен да ти кажа, че аз не съм… — поде Моузис накрая.
Харди махна с ръка и го прекъсна.
— Не сега, Моуз. Може би не само сега, но и никога. Важното е, че аз съм твой адвокат и да се надяваме, че няма да ти потрябвам.
Моузис се поколеба.
— Не, наистина не мисля, че съм го направил.
— Радвам се да го чуя, но не съм особено оптимистично настроен.
— Не си? Трябва да си. Глицки се преструва, че също не вярва, но аз смятам, че той всъщност ме харесва, доколкото въобще харесва някого.
— Това е наистина специално отношение, Моуз, но той е шеф на отдел „Убийства“. Просто няма избор. Следователите му ще следват фактите. Наистина ли смяташ, че той просто ще вдигне ръце и ще се откаже, ако доказателствата сочат към теб?
— Какви доказателства? За какво престъпление? Не знам нищо за никакви доказателства.
— Не знаеш?
Харди съзря удобен момент да изненада шурея си.
— Къде е шилелагът?
Погледът на Магуайър се изостри на мига.
— Какъв шилелаг? Онзи от „Детелината“?
— Да се сещаш за някой друг?
— Не е ли под бара? Ако не е там, нямам представа къде е. Ти бъзикаш ли ме? Няма ли го?
— Вчера не забеляза ли, че го няма?
— Не бих казал, че вчера бях в състояние да му обърна внимание.
Харди се взря в Магуайър и потърси издайнически белези, че го лъже, но човекът изглеждаше съвсем честен.
— Диз, чуй ме. Те няма за какво да ме търсят. Да, преди два месеца подредих онзи глупак, но това по никакъв начин не означава, че в неделя вечерта дори съм го доближавал.
— Да се надяваме, че нищо друго няма да го докаже.
— Е, как е възможно, при положение че не съм бил там? — възмути се Магуайър.
20
На следващата сутрин Глицки отиде на работа, но все още не беше казвал на никого тайната, която бяха разкрили с Уес Фарел. Вече беше ясно, че жертвата на изнасилването беше именно Британи Магуайър. Когато в осем без петнайсет влезе в общата стая на отдел „Убийства“, завари Брейди и Шър надвесени над нещо на бюрото на Лий. Ядяха понички и пиеха кафе.
Глицки беше в жизнерадостно настроение, вероятно и заради приятните моменти с Трея, след като снощи бяха сложили децата да спят, и това му личеше.
— Дори не искам да ви казвам какво смущаващо клише представлявате двамата в момента — подхвана той още от вратата. — Кафе и понички? Какво си мислите? Това е Сан Франциско. Не смятате ли, че закуската трябва да е кит и чай? Евентуално кроасан.
— Не — отвърна Шър. — Поничките са си съвсем наред. Продават ги в хранителния магазин в сградата на пристанището. Както знаеш, там е меката за почитателите на гурме кухнята, значи поничките автоматично са върхът на сладоледа.
— За нормалните хора може и да са — опонира ѝ Глицки, — но за ченгета? Понички? Вие сериозно ли?
— Страхотни са — информира го Брейди. — Ако не се мотаеш, може и да остане една за теб.
— Не мога да приема — каза Глицки и се хвана драматично за гърдите. — Байпас.
— Е, от една няма да умреш — опита се да го изкуси Шър.
— Лекарят ми казва, че и една може да е фатална — възпротиви се Глицки. После посегна бързо като змия, грабна една дебела поничка с глазура и я захапа.
— От друга страна — продължи той, докато дъвчеше щастливо, — по-добре е смъртният ти акт да бъде разписан от кардиолога вместо от патолога.
После се загледа и махна към бюрото на Шър.
— В какво толкова се бяхте вдълбочили?
— Това е Сами — каза Брейди. — По-точно портретът на човека с тоягата, който Гъс Хуанг направи по описанието на свидетелите.
Шър хвърли още един поглед на скицата и се обърна към Глицки.
— Но си мислим дали да не го прекръстим на Моузис.
Тя вдигна листа и показа шестте фотографии отдолу.