— Какво си мислите, че знаете?
— Знаем, сър. Знаем за изнасилването. Честно казано, разбрахме за него случайно. Но знаем, че е било така. И вие сте знаел, нали? В неделя сутринта вече сте знаели.
— Бих искал да ви сътруднича — каза Магуайър, — но се опасявам, че ще последвам указанията на адвоката ми и няма да кажа нищо повече.
— Вече имате адвокат? — изненада се Брейди.
— Да, сър. Дизмъс Харди, зет ми.
— Защо ангажирахте адвокат?
— Не коментирам. Да му се обадя ли?
— Не е необходимо — каза Шър. — Макар че, ако желаете, имате пълното право да го направите. Но вие не сте арестуван. Въобще не се налага да говорите с нас. Бихте могли да ни изхвърлите на мига. Освен ако не искате да ни кажете нещо.
— Нямам какво да ви кажа.
— Не искате да отречете, че сте убил Джесъп? — попита Брейди. Дори едно просто отричане щеше да им бъде от полза, стига да увлечеше Магуайър да говори.
— Не коментирам.
— Е, хайде, де — продължи Брейди. — Просто кажете, че не сте го убили. Не можете ли?
— Нищо не казвам.
— Господин Магуайър — проточи Шър меко, — ние разбираме как се чувствате и как сте се почувствали тогава. Мисля, че повечето хора биха съчувствали на дъщеря си, която току-що е била изнасилена. Няма значение кой е убил Джесъп, мисля, че той си е получил заслуженото. Не бихте ли се съгласили?
— Не коментирам. Арестуван ли съм?
— Не.
— Но съм заподозрян, прав ли съм?
— Повече от заподозрян сте, Магуайър — отново се разпали Брейди. — Вие сте основният ни заподозрян. И знаете ли защо? Защото имаме свидетели, които са ви видели край жилището на Джесъп. Защото имате най-сериозния мотив на света. Защото по описанието на друг свидетел разполагаме със скица, която изглежда точно като вас.
— Вижте — включи се Шър, — когато дойдем с белезници, вече ще е твърде късно. Наистина бих искала да чуя вашата гледна точка за историята. За да мога да ви опиша като човек, който сътрудничи с желание, а не като лошия тип, какъвто излизате според уликите.
— Ако разполагате с толкова много, защо не ме арестувате?
— Искаме да ви дадем шанс да кажете нещо във ваша защита — каза Шър. — А и, вижте, вие вече ни казахте, че онази вечер сте били за риба. Ако искате да ни дадете повече подробности, с радост ще ги изслушаме. Но ако, както и двамата знаем, сте били в апартамента на Джесъп, тогава искаме да знаем какво точно се е случило там.
— Съжалявам — повтори Магуайър, — не мога да коментирам. А след няколко минути трябва да отворя бара. Така че, ако сте приключили с мен, аз също нямам какво повече да кажа.
Шър шофираше по ул. „Оук“ към центъра покрай парка „Пенхендъл“.
— Не искам да го казвам — започна Брейди след дълго мълчание, — но не остана ли с впечатлението, че някой го беше подковал?
Шър дъвчеше умислено долната си устна, а лицето ѝ се беше опънало.
— Вярно е, че не очаквах толкова бързо да си намери адвокат.
— Дизмъс Харди — отбеляза Брейди. — Приятелчето на Глицки.
— Знам, и на мен ми светна лампичката.
Изминаха още няколко пресечки, без да продумат.
— Добре, Пол — въздъхна Шър. — Какво искаш да направим?
— Може би да спрем някъде и да поговорим.
— Правила съм си опити, установих, че мога да мисля, докато шофирам — каза Шър.
— Добре. Какво смяташ, че трябва да направим? — каза Брейди след малко.
— Не е задължително да съвпада с това, което ни се иска да направим.
Брейди се почеса по брадата.
— Да, схващам. Мислиш ли, че Глицки се е обадил на Харди?
— Да не споменаваме и колко време Ейб не каза, че познава Магуайър. А и какво ли му е казал, докато ние се мотаехме с портрети по описание и фотографии. На Магуайър или на Харди, не че има значение.
— Да — въздъхна Брейди. — Шибана работа.
— На мен ли го разправяш.
— Мразя да нарушавам субординацията — изсумтя Брейди с възмущение. — Винаги нещо се обърква.
— Не забравяй, че Лапиър дойде при нас. Не сме го започнали ние.
— Беше в кабинета на Глицки. Той беше там. Участваше в разговора.
— Да не би тогава да каза нещо, че познава Магуайър? В присъствието на началника.
— Знаеш, че не каза.
— А защо?
— Защото се е надявал, че няма да съберем достатъчно доказателства за повдигане на обвинения. След като Лапиър си тръгна, каза едва ли не точно това.
— Господи. Сякаш работата ни не е достатъчно тежка, ами сега и това. Колко дълго смяташ, че щеше да остави нещата да се протакат? Да ни размотава.
— Може наистина да е бил просто внимателен. И не ни е позволявал да допуснем грешка.