— Ние да не сме вчерашни? — ядоса се явно Шър. — Да не би той да не се е занимавал с разследване? Това е просто ненормално. Тук някой не играе по правилата, но това не сме ние. Разбираш ли какво ти казвам?
— Просто смятам, че може би неговите причини…
— Майната им на причините му. За Бога, той предупреждава наш свидетел, че отиваме при него. Знам какво имаш предвид. Но кажи ми, права ли съм или не? Ейб е на страната на другите. Още ли ще се занимаваме с дреболии?
Брейди погледна партньора си и поклати глава с отвращение.
— Не, няма.
21
Началникът на полицията тъкмо беше приключила речта си на обяда във „Франциска“, най-стария дамски клуб в града. Беше говорила за насилието сред малолетните, за тормоза от страна на по-големите към по-малките деца и за програмата за борбата с тези проблеми в началните училища. Тъкмо щеше да се върне на масата за десерта, когато личният ѝ шофьор и административен помощник сержант Дърмът Мориарти се доближи до нея и ѝ прошепна нещо на ухо. След минута тя отвори вратата на малката, но добре обзаведена конферентна зала надолу по коридора. Следователите от „Убийства“ Брейди и Шър седяха зад махагоновата маса, а светлината от прозорците към ул. „Сътър“ идваше в гърба им.
Началникът затвори вратата и ги изгледа един след друг.
— Брейди — каза тя, като посочи Пол и отмести пръст към Шър — и… съжалявам, не се сещам за името ви.
— Шър, госпожо. Лий Шър.
— Съжалявам — повтори Лапиър. — Няма да го забравя отново. Дърмът ми каза, че било важно, но и аз се досещам, че е така, щом сте ме издирили чак тук. С какво мога да ви помогна?
— Появи се един проблем с Моузис Магуайър — започна Брейди. — Заподозреният в случая с Джесъп.
— Предполагам, че с лейтенант Глицки сте стигнали до някакво развитие и той ви е пратил, за да ми го съобщите.
— Не е точно така, началник — каза Шър. — Проблемът малко или повече е Глицки.
— Как така?
Обясненията на Шър не отнеха много време. Щом тя завърши, лицето на Лапиър се навъси и началникът отмести поглед към ъгълчето на тавана. Ръцете ѝ сграбчиха облегалката на стола, зад който стоеше. Никой не продумваше. Лапиър си пое въздух и издиша шумно.
— Вашите заключения са, че лейтенантът е уведомил адвоката на Магуайър, който след това е посъветвал клиента си да не разговаря с вас. Това означава, че Глицки не само се познава с Магуайър, но и че връзката е адвокатът на Магуайър, който е приятел на лейтенанта.
— Да, госпожо — каза Брейди. — Казва се Дизмъс Харди.
Лапиър замълча, а изражението ѝ стана още по-мрачно.
— Шегувате се.
— Не, госпожо. Познавате ли го?
— Познавам един човек, който му беше партньор в кантората. В момента е областен прокурор.
— Фарел? — запита Шър. — Казвате, че Харди и Уес Фарел…
— Бяха партньори — отвърна тя. — При това неотдавна. Фирмата се казваше „Фриймън, Фарел, Харди и Роук“. А ако не ме лъже паметта, съпругата на лейтенанта е секретарка на Фарел, нали?
Раменете на Лапиър се приведоха, сякаш тежестта на тези взаимни връзки се трупаше върху тях. Тя дръпна стола, на който се облягаше, и седна в него с дълбока въздишка.
— Никак не е чудно, че по този случай колелото на правосъдието не се върти особено гладко — каза тя. — Всички са оплетени в конфликт на интереси. Господи, господи, господи.
Тя прокара пръсти през косата си.
— Вие докъде стигнахте с разследването? Магуайър сериозен заподозрян ли е?
— Много вероятен — отговори Брейди. — Получихме правдоподобно разпознаване и мислехме тази сутрин да го пъхнем зад решетките.
— Разполагате с идентификация?
— Стопроцентова. От снимка.
— И имате и мотив? Струва ми се, че това не е малко.
— Докато сме на въпроса, ще ни трябва и заповед за обиск — вметна Шър. — Но може би доказателствата ни все още не са достатъчно конкретни. Особено след като знаем, че Фарел няма да е склонен да повдигне обвинения.
— Чакайте малко — прекъсна ги Лапиър. — Говорим за убийството на уважаван служител на града, шеф на екипа на един от най-известните и популярни градски съветници. Как да се обадя на г-н Гудмън с информацията, която имам, и как да му обясня защо все още не сме арестували Магуайър? Някой от двама ви ще ми каже ли?
— Можем да… — започна Брейди.
— Не — пресече го отново Лапиър. — Не, не и не. Ето какво ще направим, при това веднага. От тази минута вие двамата ще докладвате по този случай директно на мен и само на мен. Няма да ходите при областния прокурор и особено при лейтенант Глицки. Някой от вас знае ли кой е дежурен съдия тази седмица?