— И какво?
— Фриймън го гръмнаха няколко дни преди пукотевицата на кей 70. Почина в болницата точно в деня на престрелката.
Мориарти замълча драматично.
— Той и Роук бяха сгодени.
Тук Лапиър не се сдържа и се изсмя.
— Добре, Дърмът, това вече наистина е в сферата на измислиците.
— Може, но защо не чуете цялата история? На сцената има още един актьор. Воювал е с Харди във Виетнам, двамата са експерти по оръжия. А и между другото там Харди му спасил живота, върнали се у дома, станал съдружник в бара му и се оженил за сестра му.
— Магуайър.
— Магуайър — кимна Мориарти в огледалото. — А, и още едно последно нещо.
— Слушам те.
— Разбира се, по онова време се водеше разследване. Може да проверите, ако искате, има документи и всякакви подробности. Глицки отпаднал от заподозрените, защото имал желязно алиби. Искате ли да познаете какво е?
— Не вярвам, че бих могла дори да си представя.
— През целия следобед бил с Джина Роук в апартамента на Дейвид Фриймън и мерел костюм за погребението на Фриймън. Забелязвате ли колко хубаво съвпада с алибито на Роук. Не са ли сладури?
След като Шър и Брейди си тръгнаха, Магуайър започна да подготвя бара и се замисли върху ситуацията. Оправи отзад, зареди линийките с продуктите за коктейлите, обели лимоните, разби сметаната за ирландското кафе и дотъркаля нов кег бира „Бас“. Около един часа по обед реши, че една глътчица няма да го убие. Просто този път щеше да внимава колко пие.
Шър и Брейди се появиха отново около четири следобед, а дотогава той беше изпил три внимателно премерени шота водка. Е, всъщност бяха двойни шотове. Нямаше и три големи, около двеста и седемдесет милилитра. По принцип пиеше скоч, но тогава Сюзън щеше да го усети по миризмата. Водката сигурно не миришеше толкова.
Когато предната врата се отвори, на бара бяха само той и Дейв. В кътовете с меката мебел и лампите с абажур отзад имаше две двойки. Двамата следователи влязоха забързано и някак нетърпеливо.
— Здрасти, здрасти, пак ли вие — поздрави ги той с небрежна учтивост. — Няма почивка за вас, а?
Следователите явно не бяха в настроение за обичайната размяна на любезности. Брейди стигна до бара с няколко широки крачки, а Шър остана до вратата. Беше скръстила ръце пред гърдите си, но едната беше подпъхната под сакото и без съмнение лежеше на дръжката на служебното оръжие. Моузис погледна зад нея и забеляза, че пред витрината бяха спрели няколко черно-бели патрулни коли.
— Господин Магуайър — каза Брейди. — Искам да ви помоля да излезете пред бара, ако обичате.
Моузис все още се опитваше да се държи нахакано и белна зъби в усмивка.
— Оттук ще ми е по-лесно да ви сипя. Какво ще пиете?
— Моля ви отново и за последен път. Излезте пред бара.
Тонът на Брейди привлече вниманието на Дейв, седнал на обичайното си място на бара до прозореца. Той надигна глава и се опита да фокусира Брейди.
— Е, как ще ви сипе, като е пред бара? — попита той.
Шър стигна до него с няколко бързи крачки и размаха значката си пред него.
— Допивай си, приятел. Полиция на Сан Франциско. Барът затваря ей сега.
Дейв я изгледа пренебрежително.
— Глупости. Още е следобед.
Брейди потупа строго с ръка по бара.
— Магуайър. Веднага.
Моузис въздъхна тежко и избърса ръцете си в кърпата.
— Добре де, добре. Идвам.
Това не се хареса на Дейв и той използва шанса да тропне с бирената бутилка по бара.
— Какви са тия простотии, Моуз? Я им дай да се разберат. Шибни ги по главите с шилелага.
Моузис тъкмо излизаше иззад бара и придърпваше летящата вратичка зад себе си. Думите на Дейв го сепнаха на място.
— Млъквай, Дейв! Просто млъкни! — извърна се той към него.
— Какво е шилелаг? — попита Шър.
— Моуз си има един стар шилелаг под бара. Открай време си е там. Шилелаг.
— Проблем ли има? — изправи се един от младите мъже в дъното. Изглеждаше на двайсет и няколко години.
Брейди отново вдигна портфейла със значката си, тупна по бара и се извърна към Моузис и младежа.
— Нека всички да ме чуят. Ние сме служители на полицията на Сан Франциско и сме тук с официална задача. Моля, всички да останат по местата си.
Той пристъпи напред към младежа.
— Всички освен теб! Назад! Още назад! Сега седни!
Брейди нарочно отдалечи добронамерения, но глупав натрапник от Магуайър, тъй като не искаше да рискува младежът само за миг да се превърне в заложник на стария си познат бармана.
Брейди не искаше да минава зад Магуайър, за да не му обръща гръб. Само за миг арестът се беше изплъзнал от плана и от контрола им. Следователят знаеше, че отвън има подкрепления, екипите бяха паркирали по улицата в готовност да претърсят сградата, колата и апартамента на заподозрения и затова за малко да изкрещи на Шър да отвори вратата и да ги повика.