— Някои неща трябва да бъдат направени очи в очи — беше му заявила тя.
Малко преди шест часа Фарел зави зад ъгъла и силният вятър по Девето авеню направо го блъсна. Той видя редицата патрулни коли, паркирани до бордюра на „Линкълн“, и се закова на място в недоумение. Какво, по дяволите, ставаше?
Толкова се беше замислил по проблема с приятелката си, че едва след малко осъзна, че тяхното старо заведение за срещи всъщност е месторабота на заподозрян в убийство и се води разследване. Ако съдеше по засиленото полицейско присъствие, явно наскоро беше изскочило нещо сериозно. Първата му мисъл беше, че Моузис се е самоубил, а реакцията му беше да въздъхне облекчено, колкото и грозно да изглеждаше.
Вратата беше заключена, но вътре се виждаше движение и той почука. Никой не отвори, затова почука отново и натисна силно дръжката, като чак разтърси вратата. До нея се появи фигура в униформа.
— Това заведение е затворено до второ нареждане. Полицейско разследване — каза тя през стъклото.
Фарел бръкна в задния си джоб, почука отново на витрината и показа портфейла с лъскавата си фалшива значка. След като го бяха избрали за областен прокурор, я беше купил от магазин за полицейски принадлежности в Дели Сити. Областните прокурори не са ченгета и нямат право да се преструват на такива, но значката вършеше чудеса с хора, които не можеха да разчетат официалното му удостоверение, но знаеха какво представлява значката. Повечето прокурори я използваха, за да я показват на пътните ченгета, за да избегнат глобите за превишена скорост и шофиране под влияние на алкохол.
Жестът подейства, униформеното ченге пристъпи по-близо, огледа внимателно значката и отключи вратата.
— Съжалявам, сър — каза полицаят, — цял ден идват клиенти. Как мога да ви помогна?
— Аз съм Уес Фарел, областният прокурор. Кой командва парада тук?
Ченгето застана мирно и чак отдаде чест.
— Да, сър. Съжалявам, сър. Само секунда, сър — изрецитира то и изчезна из дебрите на бара.
Фарел се възползва от възможността да се огледа и видя, че е пристигнал по средата на доста щателно претърсване. Всички бутилки от лавиците бяха наредени върху бара, както и повечето чаши. Възглавничките от диваните и тапицираните столове в задната част бяха махнати и струпани до стената. Фарел отиде да надникне зад бара и видя, че всичко е като изметено. Хладилниците зееха отворени и празни, както и касата. Някой беше хвърлил кърпите на купчина върху бара. Най-странното беше, че от корковата „Стена на срама“ бяха махнали дори шестдесетте или осемдесетте снимки на жени, разгалващи гърдите си пред мъже, позиращи с огромни чаши с бира или каквото там пиеха.
Това направо порази Фарел не само защото стената беше негово дело. Беше я направил, след като в една запомняща се, макар и почти безпаметна нощ, беше счупил рекорда от пет коктейла „Лонг Айлънд“. Беше изпил шест и все още никой не го беше подобрил, макар че двама мъже и една жена го бяха изравнили. Веднъж Пол Макартни се беше отбил за чаша бира „Бас“ и дори беше изсвирил нещо на китарата с обратен гриф на някакъв пич. Всички смятаха, че е било перфектно.
Фарел чу стъпки и се обърна. От коридора към стаята за дартс се появи още един униформен полицай.
— Господин Фарел — каза той и се приближи. — Аз съм сержант Денкърс. Какво ви води насам?
— Щях да ви попитам същото, сержант. Виждам, че извършвате обиск. Предполагам имате заповед и декларация?
Скритото порицание обърка мъжа и това си пролича по изражението му.
— Ами да, сър. Разбира се. По разследването на убийството на Джесъп. Двама следователи арестуваха заподозрения тук, а ние влязохме веднага след това. Преди два-три часа.
— Какво търсите?
— Обичайното. Дрехи, обувки, оръжия или предмети, които биха могли да бъдат използвани като оръжия, очевидни следи от кръв или други телесни течности, рецепти, снимки, компютърни файлове, ако има такива…
— Арестували са заподозрян?
— Да, сър. Барманът. Собственикът, мисля. Моузис Магуайър.
— Да. Той е собственикът. Но нещо не разбирам. Да не се е опитвал да се измъкне? Или е пробвал да избяга, докато са го разпитвали? Налетял им е на бой?
— Не, сър, не смятам. Бях отвън, те влязоха, изпълниха заповедта за арест и излязоха след около пет минути, като го водеха с белезници.
— Имали са заповед? Заповед за арест?
— Да, сър, доколкото знам.
— Много интересно.
— Сър?