— Не, прав си.
— Знам, че съм прав. Въпросът е какво ще правиш? Какво въобще се опитваш да постигнеш? Ако не искаш да го приемеш и да се справиш като възрастен човек, може би трябва да ти намерим адвокат, който ще има желание да живее с новите усложнения, а такива ще има много, дори и да си в най-добрата си форма. Какво, по дяволите, става с теб? Можеш ли да ми отговориш? Това ти ли си? Предал ли си се? Животът ти ли свърши?
Магуайър се втренчи в стената зад главата на Харди. Той преглътна и адамовата му ябълка прескочи два пъти нагоре-надолу.
— Явно не мога да открия как да се справя, Диз. Да се справя с това, което ѝ е причинил. Щом си помисля за това, и изпадам в ярост още преди да разбера какво е станало. По-силна е от мен. Не мога да я овладея, затова трябва да я заглуша, да изключа. А и двамата знаем какво ми помага най-добре, за да го постигна.
— Да, само че не ти помага.
— Знам.
— Моуз, наистина. Не ти помага.
— Знам.
— Но не се спираш, нали? И, моля те, не ми казвай, че не можеш да се овладееш. Това просто не си ти.
Магуайър увеси глава.
— Така се чувствам в момента — едва прошепна той. — Сякаш ми е непосилно.
— О, я ми спести тия приказки — изсъска Харди с проблясък на гняв. — Вземи порасни, мамка му! Това не се е случило на теб, а на Британи! Все още имаш Сюзън и двете си момичета, а ги разменяш за някаква бутилка! Това ли искаш? Такъв ли ще бъдеш? Защото, ако е така, аз съм дотук и се махам дори преди да сме почнали.
Харди стана, отиде до вратата и почука за надзирателя.
— Какво правиш? — изненада се Магуайър, като също скочи на крака до масата.
— Оставям те да вземеш някои решения. Или по-точно казано — едно решение. Ще се видим утре сутринта. Предполагам, че ще заведат дело срещу теб, нали?
— Не знам.
— Ще разбера, а и те ще ти кажат и ще те отведат в съда, така че все ще се срещнем.
— А дотогава какво?
— Същото упражнение — отсече Харди. — Дръж си устата затворена.
23
Ейб Глицки надничаше през щорите на прозореца в дневната си и разтриваше гърдите си в сърдечната област. Все още нямаше девет часа, но идваше буря, мракът се беше спуснал бързо, а дъждът вече трополеше по обърнатия на запад прозорец. От задната част на апартамента се дочуваха гласове — Трея приготвяше децата да спят. Днес бяха останали будни до по-късно, тъй като се приготвяха за утрешния седер, което беше отлична причина да внесат известни изменения в графика за лягане, ако въобще можеше да се каже, че имаше такъв.
Преди пет минути Ейб беше при тях и въобще не приличаше на коравия лейтенант от „Убийства“. С второто си семейство Глицки беше в много отношения по-различен човек, отколкото с първото си. От него имаше три момчета, вече пораснали, а съпругата му беше покосена от рак. Когато се омъжи за Трея, тя имаше прекрасна дъщеря Рейни, тийнейджърка. Не след дълго се родиха Рейчъл и Закари. Когато се замисляше върху промененото си поведение, Глицки го отдаваше на двете момичета, но каквато и да беше причината, той откриваше у себе си нова искрица. Не точно лекомисленост, но поне известна несериозност, която с обич споделяше с децата си.
Правеше им физиономии, пускаше шеги и игри на думи, понякога прикрито саркастични. Откри, че му допада да се прави на шут. На вечеря например се получи класическа верижна реакция с разливане на мляко. Първо Зак бутна чашата си, Трея се пресегна да я хване и обърна своята почти право в скута на Рейчъл. Тя скочи права и, да, събори си чашата. Всички бяха готови да избухнат, но Глицки запази спокойствие и се огледа с престорено стъписване.
— Не искам тука скандали. Да бъдем млечни вандали — каза той, взе си чашата и бавно я изля на масата. Кризата беше избегната, а децата щяха да помнят историята цял живот. По-възрастните им братя със сигурност нямаше да ѝ повярват. Рейчъл и Зак вече преживяваха момента отново и отново, смееха се и повтаряха, че са млечни вандали, докато Глицки им помагаше да се завият.
Точно тогава звънна окаченият на стената в кухнята стационарен телефон. Глицки винаги вдигаше, затова се извини, погъделичка сина си набързо за последно и отиде да отговори.
Беше най-добрият му приятел. Той му сервира новината, че двама от неговите следователи са арестували Моузис Магуайър и го попита какво знае по въпроса.
Глицки гледаше дъжда и се чувстваше сякаш мракът се опитва да навлезе в дома му и да превземе душата му. Дизмъс Харди беше в лошо настроение, но въпреки това звучеше — както винаги — убедено и увери Ейб, че Моузис не представлява реален риск. Поне по отношение на онова, през което бяха минали заедно в миналото.