— Чети книги — посъветва го Харди. — Те отнемат доста време. Ти си ненаситен читател, нали?
— Донякъде. Но ако четеш повече от три часа на ден, малко писва. Ако следващото ти предложение е голф, ще те изгоня. Добре съм. Ще се оправя.
— Имам си причина да те питам за пенсионирането. Мога да ти възложа нещо, да се поразходиш навън, мисля, че ще ти хареса.
— Слушам те — рече Глицки и се облегна на възглавничката на фотьойла.
— Какво ще кажеш да станеш свидетел? По този случай. Мой свидетел.
Ченето на Глицки увисна от изненада.
— Като че бившите ми колеги вече нямат ниско мнение за мен, че да ставам и свидетел срещу тях?
— Не са се отнесли честно с теб, не е ли така? Какво толкова им дължиш?
— Нищо, но все пак… Какво искаш да кажа?
Харди сви рамене.
— Просто да поговориш малко, че си помислил, че разследването е било пришпорено, тъй като е важно. А е важно, понеже Гудмън е притиснал Лапиър за резултати, тя се е поддала и е излязла от обичайната процедура. Щом са узнали за изнасилването, са го сметнали за мотив, решили са, че убиецът е Моузис, и са престанали да търсят друг извършител.
— Диз, на кого му пука какво мисля аз? Защо съдията да ме остави да кажа нещо подобно?
— Защото искам да покажа, че върху следователите е оказан натиск да арестуват Моузис. Те на свой ред са притиснали свидетелите — нарочно или не — да дадат показания и да направят разпознаване. Целият случай е опорочен от политиката.
— Диз, разполагат с три идентификации и с кръвни проби. Какво повече?
— Искам заседателите да мислят, че ченгетата, особено Лапиър, не са си мръднали пръста да потърсят друг извършител. Някой друг го е направил, Ейб, а ченгетата ще го оставят да се измъкне, тъй като бързат да стегнат примката около врата на най-очевидния заподозрян.
— Така и стана — каза Глицки и замислено се почеса по брадата. — Но нали знаеш докъде ще стигнем, ако повдигна някои от тези въпроси.
— Знам. До нашето приятелство и до явното ни заговорничество. Това са пълни глупости. Нищо подобно не се е случвало, както много добре знаем и двамата.
— Така, но погледнато отстрани…
— Това е без значение. Пълна измишльотина — отсече Харди. — Виж, Ейб, за теб това е и възможност да се изправиш лице в лице срещу слуховете и да ги оставиш веднъж завинаги зад гърба си. Ето, принудиха те да напуснеш работата, която обичаше и в която беше добър.
— Явно не съм бил толкова добър.
— Глупости. Освен това нещата се случиха така, че и репутацията ти доста пострада.
— Я ми разкажи.
— Нали това правя. Заставаш на скамейката, под клетва си и казваш, че шефът ти се е престарал. Ако се стигне дотам, казваш, че никога не си ми звънял да ми съобщиш колко малко им остава да арестуват Моузис. И това между другото е истината. Ами онази заповед директно от съдията, която е прескочила решението ти? Прескочила е и Уес и неговата служба. Същата, която в момента е в ролята на обвинител.
— Кръв, ДНК, свидетели — припомни Глицки.
— Всичко това си има обяснение — пресече го нетърпеливо Харди. — Вероятно обяснение. Две от трите неща са открити след ареста. Въпросът е, че това поставя Стиър в абсолютно невъзможната позиция да защитава службата и шефа си за ревностното обвинение, а същевременно протоколът показва, че Лапиър е смятала, че Фарел заговорничи с нас двамата и това я е накарало да не му се доверява за ареста на Моузис.
Харди замълча и се усмихна.
— Бих могъл да призова и Уес. Областният прокурор свидетелства в полза на защитата! Това не е ли велико, мамка му? Прощавай за изтънчената приказка. Бих могъл да задълбая в историята на правото. Да накарам Уес да се закълне в същото като теб. Няма такова нещо като заговор. Познаваме се един друг, но сме професионалисти. И друг път сме заставали от двете страни на барикадата. Добре дошли в големия град. По дяволите, това ми харесва. Не, много ми харесва.
— Самозаблуждаваш се.
— Не е вярно. Ако не друго, поне ще се изправиш там и ще кажеш истината. Няма да се налага да прекараш остатъка от жалкия си живот в криене в дневната, в избягване на бившите си колеги, да не говорим за другите изкушения на градския живот.
— Аз не…
— Ейб, моля те — спря го Харди. — Намери огледало и се погледни. После пак ми кажи.
Между двамата се настани изпълнена с неудобство тишина. Глицки се опита да изгледа приятеля си кръвнишки, но Харди беше виждал изражението му толкова пъти, че въобще не се трогна. Секундите минаваха. Накрая Глицки си пое дъх и призна:
— Когато Лапиър ме повика в кабинета си, тя намекна и за другото нещо.