— А притеснявал ли е Хелън Бийтън, новата административна директорка на болницата?
— И още как! — извъртя очи Трейнор. — Нахлуваше в кабинета й по всяко време, беше я превърнал в истинска жертва. Чувстваше се длъжен да я поучава, вероятно защото тя беше назначена на негово място…
— Научих, че през въпросната вечер вие сте се видели с него и още веднъж — подхвърли Калхоун.
— Да, за нещастие — кимна Трейнор. — Това стана в кръчмата. След заседанията на управителния съвет често се отбиваме там. Както обикновено Ходжис се наливаше с алкохол като за последно и поведението му беше отвратително…
— Чухте ли го да разменя обидни думи с Робъртсън?
— Да — кимна Трейнор. — А с Шерууд?
— Ама вие откъде черпите всички тези сведения? — погледна го с лека изненада Трейнор.
— Оттук-оттам — избегна прекия отговор Калхоун. — Разбрах, че и доктор Кантор е казал нелицеприятни неща за Ходжис…
— Не си спомням — сви рамене Трейнор. — Но Кантор по принцип не изтрайваше Ходжис…
— Защо?
— Ходжис му отне частната практика в рентгенологията и патологията и присъедини тези отделения към болничния комплекс. С това му нанесе доста сериозен финансов удар, тъй като Кантор и още неколцина специалисти правеха добри пари от болничното оборудване, което бяха взели под аренда.
— А вие? — втренчи се в него Калхоун. — Доколкото разбирам, вие също не сте изтрайвал Ходжис…
— Вече ви казах, че този човек беше болка в задника — отвърна с въздишка Трейнор. — Управлението на такава болница е достатъчно сложно и без постоянните му намеси и скандали…
— Чух, че между вас е имало и лични причини за неприязън — подхвърли детективът. — Нещо, свързано със сестра ви…
— Ама вие наистина сте отлично осведомен — изгледа го Трейнор.
— Просто събрах няколко слуха, които витаят из града — скромно отвърна Калхоун.
— В случая имате право — въздъхна Трейнор. — Сестра ми Съни се самоуби малко след като Ходжис отне привилегиите на съпруга й…
— И вие обвинявате Ходжис, така ли?
— Поне тогава мислех така — сви рамене Трейнор. — Но сега съм на мнение, че в този случай Ходжис беше прав. Съпругът на сестра ми беше пияница и той правилно го лиши от практика.
— Един последен въпрос — изправи се Калхоун. — Знаете ли кой е убиецът на Ходжис?
Трейнор се изсмя и поклати глава:
— Нямам никаква представа, а и не ме интересува. Загрижен съм единствено за ефекта, който убийството му малко или повече оказва върху работата на болницата.
Калхоун протегна ръка и изгаси пурата си в пепелника на бюрото.
— Направете ми една услуга — рече Трейнор и се изправи насреща му. — Както видяхте, аз отговорих на въпросите ви напълно откровено. Бих искал да ми отвърнете със същото. Ако откриете убиеца и той се окаже свързан по някакъв начин с болницата, моля ви да ме предупредите, за да взема съответните мерки. Искам това, тъй като съм загрижен за репутацията на лечебното заведение, което е под мое ръководство… Вече си имаме достатъчно проблеми в тази посока, макар и по друг повод.
— Няма проблем — кимна Калхоун.
Трейнор го изпрати до вратата на кабинета си, после се върна зад бюрото и потърси номера на Клара Ходжис в Бостън.
— Искам да ти задам един въпрос — рече той след размяната на обичайните любезности. — Познаваш ли човек на име Фил Калхоун?
— Не — отвърна след кратко замисляне Клара. — Защо питаш?
— Току-що беше при мен с един куп въпроси относно Денис — поясни Трейнор. — Работи като частен детектив и ми даде да разбера, че е бил нает от семейството…
— Аз не съм наемала никакви частни детективи — отсече Клара. — И не допускам някой друг от семейството да го е сторил без да ме уведоми.
— Страхувах се, че ще ми отговориш по този начин — въздъхна Трейнор. — Ако случайно чуеш нещо повече за тоя тип, моля те веднага да ме уведомиш.
— Разбира се — обеща Клара.
Трейнор прекъсна разговора и отново въздъхна. Имаше неприятното предчувствие, че нещата отново започват да се усложняват. Дори от гроба Денис Ходжис продължаваше да го тормози.
— Имате още една пациентка — рече Сюзън и остави болничния картон върху бюрото. — Една от нашите сестри, която работи на втория етаж.
Дейвид взе картона и тръгна към стаята за прегледи. Оказа се, че това е Бевърли Хопкинс — от нощните сестри в стационара, която беше виждал само един-два пъти.
— Какъв ви е проблемът? — попита с усмивка той.
Бевърли седеше на леглото за прегледи. Беше висока и слаба жена със светлокестенява коса и бледо лице, в ръцете си държеше бъбрековидна чинийка. Сюзън я беше снабдила с нея за в случай, че иска да повърне.