Първоначалната диагноза на този човек беше рак на панкреаса, но оперативната намеса я беше отхвърлила по категоричен начин. След обширната операция, наричана от специалистите „Метла“, той беше останал без панкреас, бяха отстранени част от стомаха, тънките черва и известно количество лимфни възли. Откритият тумор с големината на юмрук обаче се беше оказал доброкачествен.
След тази обширна интервенция в храносмилателния тракт пациентът не е бил подложен на хемотерапия, просто защото подобна процедура би разбила напълно имунната му система. Ето защо Дейвид се надяваше, че сегашните му оплаквания са чисто функционални и няма да доведат до фатални последици.
Приключил с визитацията, той набра номера на Приемното отделение и попита в коя стая е настанена Карълайн. Интензивното му беше по пътя. Стисна зъби и бутна вратата на дежурните сестри, от които поиска информация за състоянието на Джонатън.
— Господин Ейкинс почина в три нула-нула тази нощ — уведоми го забързаната старша сестра. — Състоянието му рязко се влоши и не успяхме да му помогнем. Жалко, защото беше млад човек… Но така му било писано.
Дейвид преглътна, кимна с глава и се обърна да си върви. Беше очаквал подобен развой на събитията, но въпреки това новината го разтърси. В продължение на седмица беше изгубил четирима от своите пациенти!
С огромно облекчение установи, че Карълайн се чувства добре. Венозно администрираните антибиотици и респираторната терапия бяха дали резултат. Детето нямаше температура, бузките му бяха възвърнали розовия си цвят, сините му очи ярко блестяха. Посрещна появата на Дейвид с широка усмивка.
— Ники иска да дойде на посещение при теб — уведоми я той.
— Страхотно — засия Карълайн. — Кога?
— Може би още днес следобед.
— Ще я помолиш ли да ми донесе учебниците?
Дейвид обеща и тръгна към кабинета си.
Първата му работа беше да позвъни у дома. Съобщи на Ники, че приятелката й се чувства добре и ще я очаква следобед. После я помоли да повика майка си.
— В момента е в банята — отвърна Ники. — Ще й кажа да ти се обади като излезе…
— Няма нужда — отвърна Дейвид. — Но искам да й предадеш нещо… Вчера донесе една пушка, в момента тя е опряна на стената до стълбите. Обеща да ти я покаже и да ти обясни основните й функции. Ти, естествено, няма да я пипаш, нали? Напомни й да го стори…
— Добре, тате — отвърна Ники.
А той веднага си представи как извърта очи към тавана.
— Хей, говоря сериозно — рече. — Няма да забравиш, нали?
Прекъсна разговора и се замисли за пушката. Не му беше приятно, че в дома им се е появило огнестрелно оръжие, но си даде сметка, че сега не е моментът да повдига този въпрос. Анджела трябва да се отърси от кошмарите, свързани със смъртта на Ходжис. А тухлата във витража беше достатъчна, за да го убеди, че това трябва да стане час по-скоро…
Реши да използва ранната си поява на работа, за да поразчисти малко бумагите, с които беше затрупано бюрото му. Но телефонът иззвъня в момента, в който отвори първия формуляр. Обаждаше се Сандра Хашър, една от пациентките му — млада жена с меланома, която беше засегнала и част от лимфните възли.
— Не очаквах вие да вдигнете — промълви изненадано тя.
— В момента съм единственият човек тук — кротко поясни Дейвид.
Сандра се оплака от абсцес, получен след като й извадили един зъб. Възпалението не минавало, въпреки отстраняването на болния зъб.
— Извинявам се, че ви безпокоя, но температурата ми е почти тридесет и девет — добави жената. — Бих се обърнала към бърза помощ, но когато го сторих преди известно време, КМВ отказа да поеме разходите и се наложи да плащам от джоба си…
— Чух за този инцидент — кимна Дейвид. — Защо не отскочите дотук още сега? Ще ви прегледам веднага.
— Добре, тръгвам — с облекчение отвърна Сандра.
Абсцесът се оказа сериозен. Бузата на младата жена беше отекла, а лимфните възли на шията се бяха превърнали в твърди и доста внушителни бучки. Дейвид й премери температурата, която действително беше тридесет и девет.
— Най-добре е да останете на лечение в болницата — предложи той.
— Не мога — поклати глава Сандра. — Имам страшно много работа, а на всичкото отгоре десетгодишният ми син лежи у дома с дребна шарка.
— Организирайте някой да го гледа — не отстъпи Дейвид. — Не мога да ви пусна с този оток, който е истинска бомба със закъснител.
После обясни, че възпалението е твърде близо до мозъка и затова е особено опасно.
— Ако инфекцията засегне централната нервна система, положението ви ще стане изключително тежко — приключи той. — Трябва да ви поставя на система със силни антибиотици, защото работата е сериозна.