— Вчера следобед имах едно интересно посещение — обади се Шерууд. — Частен детектив на име Фил Калхоун.
— Той се отби и при мен — кимна Трейнор.
— Разпитваше за Ходжис и това ме направи нервен — сбърчи вежди Шерууд.
— Мен също — кимна Трейнор.
— А при мен не е идвал — обади се Бийтън.
— Кой го е наел? — попита Шерууд.
— Зададох му този въпрос и той даде да се разбере, че работи от името на семейството. Звъннах на Клара, но тя отрече изобщо да познава човек на име Калхоун. После се свързах с Робъртсън и от него разбрах, че Калхоун е ходил в полицията. Той мисли, че частното ченге е наето от Анджела Уилсън, нашата нова патоложка.
— Логично — кимна Шерууд. — Тя беше при мен, очевидно разстроена от откриването на трупа в мазето й.
— Нещата около тази жена се развиват доста любопитно — проточи Бийтън. — Първо откриват труп в къщата й, после я нападат на паркинга…
— Може би това нападение ще я накара да забрави интереса си към случая Ходжис — промърмори Трейнор. — И това би било от полза за всички…
— А какво ще стане ако Фил Калхоун разкрие убиеца? — обади се Колдуел.
— Това ще ни донесе сериозни неприятности — въздъхна Трейнор. — Но оттогава изтекоха близо осем месеца, следите отдавна са заличени…
Закуската приключи и Трейнор изпрати Хелън Бийтън до колата й. Стори го нарочно, просто за да я попита докъде са стигнали в личните си отношения.
— Промяна при мен няма — отсече Бийтън. — А при теб?
— В момента не мога да се разведа с Джаклин — въздъхна Трейнор. — Ще мислим за това когато синът ни завърши колежа…
— Много добре — кимна Хелън. — Тогава пак ще говорим… Скочи в колата, завъртя стартерния ключ и рязко потегли. От устата й се откъсна сподавена ругатня.
Дейвид приключи с прегледите и прекоси коридора към частния си кабинет. Зад бюрото се беше настанила Ники с някакво медицинско списание в ръце. Винаги изпитваше удовлетворение от факта, че дъщеря му проявява интерес към медицината. Надяваше се един ден това да се изрази в нещо по-сериозно.
— Готов ли си? — вдигна глава Ники.
— Да вървим — кимна той.
Само няколко минути им бяха необходими, за да стигнат до етажа на стационара. Карълайн ги зърна на прага и лицето й светна. Удоволствието й се усили от факта, че Ники не беше забравила да донесе учебниците, за които беше помолила. И тя, като Ники, беше отлична ученичка.
— Виж какво мога — гордо подвикна Карълайн, хвана металната пречка над леглото и се повдигна на ръце.
Дейвид изръкопляска. Никога не беше допуснал, че в слабичките ръце на това момиченце се крие толкова много сила. После огледа ортопедичното легло, в очите му се появи леко учудване. Вероятно бяха сложили Карълайн в него с единствената цел да й осигурят някакво забавление.
— Отивам да хвърля едно око на пациентите си — обяви той, поклати пръст пред носа на Ники и добави: — И не смей да тероризираш сестрите, защото веднага се връщам!
— Няма — отвърна детето и щастливо се изкиска. Карълайн се присъедини към нея.
Дейвид тръгна по коридора към стаята на Доналд Андерсън. Не беше разтревожен за него, тъй като само преди час-два се беше информирал за състоянието му. Сестрите докладваха, че нивото на кръвната захар е нормално, а стомашното неразположение постепенно отминава.
— Как сте, Доналд? — бодро подвикна той, изправил се до леглото.
Пациентът лежеше по гръб, главата му беше повдигната на две дебели възглавници. Очите му бавно се извъртяха към Дейвид.
— Как сте? — повтори въпроса си лекарят.
Доналд промърмори нещо неразбрано.
Усетил, че нещо не е наред, Дейвид измъкна стетоскопа си и започна преглед. Дробовете бяха чисти, без никакви хрипове. Отскочи до дежурната стая и нареди спешна проба на кръвната захар. После, докато чакаше резултатите, той реши да направи една кратка обиколка и на останалите си пациенти. Всички се чувстваха добре, включително Сандра. Ударната терапия със силни антибиотици беше дала резултат и болките в челюстта бяха значително по-малки. Размерите на абсцеса бяха без промяна, но симптоматичната картина беше окуражаваща. Остави лечението без промяна и се прехвърли на другите си пациенти. Двама от тях бяха във форма, която позволяваше незабавното им изписване.
Започна да попълва съответните формуляри, когато дежурната сестра му подаде листчето с резултатите на Доналд. Кръвната захар на пациента беше в нормални граници и това превръщаше замаяното му състояние в истинска загадка.