— А как успяхте да съберете тази информация? — прекъсна го Анджела. — От опит знам, че местните не са особено словоохотливи…
— В общи линии е така — кимна Калхоун. — Но аз имам честта да поддържам топли отношения с най-големите клюкари в този град — собственицата на книжарницата, аптекаря, бармана и библиотекарката. До този момент те са основните източници на информацията ми. В момента започнах процеса на елиминацията на заподозрените, но мисля, че сега е времето да ви задам един прям въпрос: искате ли да продължавам?
— Не — отсече Дейвид.
— Момент — вдигна ръка Анджела. — Споменахте, че случаят е напълно разрешим. За колко време ще го сторите?
— За кратко — отвърна Калхоун.
— Това е доста общо — промърмори Дейвид.
Детективът свали шапката и се почеса по главата.
— Бих казал, до седмица…
— Но това означава още доста пари — намръщено отбеляза Дейвид.
— Според мен си струва да ги дадем — тръсна глава Анджела.
— Господи! Нали обеща да зарежеш тая история?
— И ще изпълня обещанието си — остана непреклонна младата жена. — Оставям всичко в ръцете на господин Калхоун, а самата аз няма до отроня дори дума!
— Пресвети Боже! — театрално извъртя очи Дейвид.
— Моля те, мили! — погледна го настоятелно жена му. — Ако искаш да живея спокойно в тази къща, просто трябва да бъдеш на моя страна!
Дейвид се поколеба за момент, после кимна:
— Добре, но при едно условие. Ако след една седмица нямаме резултат, забравяме цялата история! Съгласна ли си?
— Да. Обещавам, че ще бъде точно така. — Анджела се извърна към детектива и добави: — Сега вече имаме ограничение във времето. Какъв ще бъде следващият ви ход?
— Ще продължа да проучвам хората от списъка си — отвърна Калхоун. — Едновременно с това обаче ще трябва да направя и още две, основни неща. Първо: да реконструирам последния ден от живота на Ходжис, опирайки се на предположението, че той е бил убит в деня на изчезването си. За тази цел възнамерявам да разпитам медицинската му секретарка, която е заемала този пост в продължение на тридесет и пет години. Второ: да открия копия от медицинските документи, които старият доктор е носил в себе си преди да изчезне.
— Те се намират в щатската полиция — рече Анджела. — Не можете ли да използвате някакви връзки, за да се докопате до тях?
— За съжаление не — поклати глава Калхоун. — Попаднат ли там, уликите не могат да бъдат докоснати. Положението е малко особено и прилича на „Параграф 22“ — макар и да разполага с улики и доказателства, щатската полиция обикновено не предприема нищо, тъй като тези улики и доказателства са й били предоставени от полицейските участъци по места. Ако случайно пък местната полиция реши да се размърда, щатската отказва да й сътрудничи с прибраните на топло улики. Така местната полиция обикновено зарязва разследването, просто защото не разполага с улики…
— А може би не иска да го проведе, защото е замесена — промълви Анджела. След което разказа на Калхоун за тухлата в прозореца и прикрепената към нея заплашителна анонимка.
— Това не ме учудва — поклати глава детективът. — Както не ме учудва и фактът, че полицията не предприема нищо. Шерифът Робъртсън също е в списъка ми, тъй като не понасяше Ходжис…
— Знам това — кимна Анджела. — Според слуховете, Робъртсън обвинява Ходжис за смъртта на жена си.
— Аз пък мисля, че тези слухове са силно преувеличени. Робъртсън не е глупак и знае, че старият доктор няма нищо общо с тази история. Омразата му по-скоро се дължи на поведението на Ходжис, което трудно би могло да се нарече дипломатично. Готов съм да заложа последния си долар, че старият доктор е изпитвал дълбоко презрение към шерифа и е бил убеден в неговата некадърност. Дълбоко се съмнявам, че това е накарало Робъртсън да го очисти, но при разговора си с него останах с впечатлението, че крие нещо от мен.
— Нежеланието за разследване от страна на полицията е твърде подозрително — въздъхна Анджела.
— Спомням си за един случай по време на службата ми в щатската полиция — рече Калхоун, дръпна дълбоко от пурата си и продължи: — Убийство в малко градче, също като тук… Бяхме сигурни, че целият град, включително шерифа и хората му, са наясно относно извършителя, но никой не го издаде. В крайна сметка бяхме принудени да прекратим следствието. Убийството така и си остана неразкрито.