Пътуването по обратния път беше бързо и безпроблемно. Калхоун я остави на паркинга зад библиотеката, където я чакаше колата й.
— Скоро ще ви се обадя — рече той. — И не забравяйте да се държите максимално далеч от всичко, свързано с Ходжис.
— Няма проблеми — отвърна Анджела, изчака го да потегли и седна зад волана на волвото. Часът беше един и половина.
Влезе в кабинета си и отвори най-горното чекмедже на бюрото. Пусна вътре фотокопията и си напомни да ги вземе след като приключи работа. Уодли отвори междинната врата в момента, в който обличаше бялата си манта. Отново не си направи труда да почука.
— Вече двадесет минути те търся из цялата болница! — ядосано процеди той.
— Бях навън — кратко поясни тя.
— Това го разбрах, тъй като и пейджърът ти не отговаряше!
— Съжалявам, но трябваше да свърша една работа по време на обедната почивка…
— Която ти отне доста повече от един час! — заядливо подхвърли Уодли.
— Може би — кимна тя. — Но аз и без друго оставам доста след работното време, така че лесно ще компенсирам закъснението си. А междувременно помолих доктор Дарнъл да ме замести в случай, че се появи нещо спешно…
— Не обичам, когато моите патолози изчезват посред бял ден! — отсече Уодли.
— Знам това и се съобразявам — запази самообладание младата жена. — Никой не може да ме обвини в несъзнателно отношение към работата. Единственото спешно нещо за днес е евентуалната обработка на хирургически проби, но за тях отговаря друг колега. Освен това се срещнах и разговарях с главния областен патолог.
— Уолт Дънсмор? — присви очи Уодли.
— Можете да му звъннете и да проверите — изгледа го презрително Анджела и изпита дълбоко задоволство от очевидното му объркване.
— Прекалено съм зает за подобни глупости — тръсна глава Уодли. — Това, което ме тревожи, е поведението ти в службата напоследък. Искам да ти напомня, че все още си на изпитателен срок, който скоро изтича…
След тези думи шефът на отделението рязко се завъртя и затръшна вратата след себе си.
Анджела остана неподвижна. Не й харесваше открито враждебното поведение на този човек, но то все пак беше за предпочитане пред гадните му задявки. С въздишка си призна, че между тях вече трудно ще се установят нормални колегиални отношения.
Дейвид приключи с планираните прегледи, напусна кабинета си и неохотно се насочи към стационара. Вече се плашеше от визитациите, вероятно защото очакваше само неприятни изненади от тях.
Преди да обърне внимание на собствените си пациенти, той реши да провери състоянието на малката Карълайн в интензивното. Завари доктор Пилснър в дежурната стая, изглеждаше съсипан. Карълайн беше зле, на прага на смъртта.
Дейвид мълчаливо се обърна и излезе. Изкачи се един етаж по-горе и влезе в стационара. Визитацията започна добре, пациентите се чувстваха нормално. Но чувството за тревога го обземаше пред всяка нова врата, която трябваше да отвори. И то се оправда — завари Сандра в обезпокоително състояние на духа, въпреки че едва сутринта беше демонстрирала завидна бодрост и остроумие. Сестрите съобщиха, че от известно време насам жената е замаяна и апатична, без желание за контакт. Очите й бяха изгубили блясъка си, а температурата й бавно пълзеше нагоре.
Дейвид направи опит да я въвлече в разговор, но тя почти не реагира. Единственото, което успя да изтръгне от нея, беше оплакването от болки в стомаха — нещо, което му напомни за предишните пациенти, всички завършили зле. При мисълта, че може да изгуби и тази жена, сърцето му рязко ускори ритъма си. Не, това не бива да се случи!
Изтича обратно в дежурната стая и разтвори картона на Сандра. В него не беше отбелязано нищо съществено, с изключение на загубата на апетит, за която бяха докладвали дневните сестри. Проверката на системите и съдържанието на лекарствата в тях не му донесе нищо съществено — всичко беше точно според предписанията. Лабораторните изследвания също не показваха отклонения. В картона нямаше нищо, което да оправдае влошаването на общото й състояние и Дейвид започна да си мисли за скоротечен менингит или някакво друго мозъчно възпаление. Именно заплахата от скоротечен менингит го беше накарала да настоява за хоспитализация.
Новият преглед не разкри никакви признаци на мозъчно възпаление, но той за всеки случай поиска пълно изследване на цереброспиналната течност — най-сигурният начин да се открие началната форма на менингит. Още докато течността пълнеше голямата спринцовка в ръцете на лабораторната сестра той разбра, че съдържанието й ще бъде нормално — това личеше от нейната бистрота. Но за всеки случай нареди спешно изследване. Не след дълго получи резултатите, които бяха в границите на нормалното, също както и кръвната захар.