Апатията напусна Сандра единствено в момента, в който той започна да палпира абсцеса на челюстта й. Болката беше непоносима. Добави нов антибиотик към комбинацията от лекарства в системата, въздъхна и отпусна ръце. Сега му предстоеше най-тежкото — очакването.
След известно време си даде сметка, че присъствието му в отделението вече едва ли е наложително. Излезе от болницата, яхна велосипеда и натисна педалите. Този път не изпита никакво удоволствие от пътуването до дома. Беше притеснен от състоянието на Карълайн, неспокойните мисли за Сандра също не излизаха от главата му. Но всичко това отстъпи на заден план в момента, в който се прибра. Ники се чувстваше по-зле, въпреки антибиотиците, които беше започнала да взема още по обед. Дробовете й бяха напълно задръстени, а температурата й наближаваше тридесет и осем.
Набра телефона на болницата и поиска да го свържат с доктор Пилснър, който продължаваше да дежури край леглото на Карълайн в интензивното.
— Трябва да увеличим дозата — уморено промърмори колегата му, разбрал, че антибиотикът не действа. — А по отношение на дробовете предлагам да минем на някой от миколитичните агенти, в комбинация с бронходилататори…
— Нещо ново около Карълайн? — попита загрижено Дейвид.
— Състоянието й е без промяна — мрачно отвърна доктор Пилснър.
Анджела се прибра чак към седем. Успокоена от състоянието на Ники, което видимо се подобри след респираторната терапия на Дейвид, тя се насочи към банята с намерението да вземе кратък душ. Дейвид я последва.
— Карълайн е зле — мрачно съобщи той.
— Горките й родители, сигурно са съсипани — въздъхна Анджела. — Моля се на Бога да не стане същото и с Ники…
— Имам нов проблем с една от пациентките си — продължи Дейвид. — Опасявам се, че е пипнала същата неизвестна инфекция, която отнесе куп хора в гроба.
Анджела се наведе, главата й изскочи от душ-кабината.
— С каква диагноза я приехте?
— Абсцес на зъба, който реагира много добре на лечението с антибиотици. Но днес следобед се получи рязка промяна в менталното й състояние…
— Загуба на ориентация?
— По-скоро апатия — въздъхна Дейвид. — Знам, че погледнато отстрани, това не означава нищо, но точно по този начин започваха кризите и при предишните ми пациенти.
— Менингит?
— Това беше единственото ми подозрение, въпреки липсата на болки и треска. Направих проба на гръбначномозъчната течност, но тя беше напълно нормална.
— А помисли ли за възпаление на мозъка?
— Да, но то неизменно се появява заедно със силна треска. Въпреки всичко, утре ще поискам и скенер… Разтревожен съм, защото нещата се развиват точно както при пациентите, които изгубих…
— Предполагам, че не си посмял да свикаш консулт — подхвърли Анджела.
— Не съм — въздъхна Дейвид. — Това би означавало отново да ми отнемат пациентката и да я прехвърлят на някой колега. Подозирам, че дори искането за скенер утре ще ми донесе немалко неприятности…
— Това е гаден начин за практикуване на медицина — поклати глава Анджела, изчака го до каже нещо, после подхвърли: — Пътуването до Бърлингтън завърши много добре…
— Радвам се — равнодушно отвърна Дейвид.
— Проблемите ми започнаха след завръщането… Уодли се държи все по-неадекватно и вече открито заплашва да не поднови договора ми…
— Стига бе! — излезе от вцепенението си Дейвид. — Това ще бъде истинска катастрофа за нас!
— Не се безпокой — махна с ръка Анджела. — Не може да ме уволни, просто защото вече съм направила оплакване за сексуален тормоз. Слава Богу, че тогава отидох при Кантор. Разговорът с него е официално потвърждение на моето оплакване.
— Едва ли — поклати глава Дейвид. — Никога досега не съм допускал, че нещата могат да стигнат до уволнение!
На вечеря Ники обяви, че не е гладна. Анджела я накара да седне на масата и да хапне само от това, което й харесва. После, както обикновено, започна да я тъпче. Това принуди Дейвид да се намеси и скандалът беше готов. Ники скочи от мястото си и избяга навън с насълзени очи.
Седнаха пред телевизора в дневната, всеки ядосан на другия. Изгледаха новините в пълно мълчание. После Анджела погледна часовника и отбеляза, че времето за лягане на Ники отдавна е отминало. Предложи тя да проведе вечерната респираторна терапия, а през това време Дейвид да измие чиниите. Той мълчаливо се съгласи.
Но жена му се появи в кухнята още преди да беше събрал посудата в умивалника.