Наложи си да разсъждава трезво и започна да оценява това, което ставаше с тялото му. Симптомите определено бяха грипни, идентични с оплакванията на петте болнични сестри, които бяха потърсили помощ в кабинета му. Нямаше причини за истерични заключения.
Погълнал лекарството против разстройство и аспирините, Дейвид реши да последва съвета, който беше дал и на сестрите: върна се в леглото и придърпа завивките до брадичката си. Това помогна и когато чу дрънченето на будилника в семейната спалня, вече се чувстваше по-добре.
Двамата с Анджела си размениха изпитателни погледи, после едновременно направиха по една крачка напред и се прегърнаха. Останаха притиснати в продължение на цяла минута.
— Мир? — попита шепнешком той.
Младата жена кимна с глава.
— Мисля, че и двамата сме твърде изнервени…
— На всичкото отгоре май съм лепнал някакъв грип — промърмори той и й разказа за симптомите, с които се беше събудил. — В момента съм по-добре, тревожи ме единствено обилното слюноотделяне…
— Какво имаш предвид? — изгледа го с тревога Анджела.
— Непрекъснато трябва да преглъщам — поясни той. — Нещо като чувството, което човек изпитва преди да повърне… Но няма проблем, ще се оправя.
— Видя ли Ники?
— Още не.
Приключиха със сутрешните си тоалети и се насочиха към спалнята на детето. Ръсти ги посрещна с обичайната си буйна радост, но Ники не споделяше неговия ентусиазъм. Оказа се, че дробовете й са леко задръстени, въпреки антибиотиците и респираторната терапия.
Анджела се залови да приготвя закуската, а Дейвид позвъни на доктор Пилснър и му описа състоянието на Ники.
— Мисля, че трябва да я прегледам, при това веднага — беше категоричен педиатърът. — Какво ще кажеш след половин час да се видим пред входа на Спешното?
— Добре — прие Дейвид. — Ще бъдем там. Благодаря за вниманието. — Понечи да затвори, после изведнъж се сети за Карълайн.
— Детето почина — отвърна с въздишка доктор Пилснър. — Стана някъде около три през нощта. Не бяхме в състояние да поддържаме кръвното в минималните граници… Не се мъчи, ако това може да бъде някаква утеха…
Макар и очаквана, тази новина здравата разтърси Дейвид. Повлече се към кухнята да я съобщи на Анджела.
Жена му пребледня, сякаш всеки момент щеше да припадне. Все пак успя да овладее сълзите си, след което с остър глас се нахвърли върху него:
— Господи, още не мога да повярвам, че позволи на Ники да отиде при нея!
Изненадан от атаката, Дейвид бързо се окопити и гневно повиши тон:
— Но все пак намерих време да отскоча дотук и да й дам антибиотици, нали? — После сърцето му изведнъж се сви от тревога за Ники, гласът му заглъхна.
Изправени един срещу друг, двамата се бореха с раздразнението и страха.
— Съжалявам — първа се овладя Анджела. — Забравих за примирието. Просто съм ужасно разтревожена…
— Доктор Пилснър настоява да прегледа Ники веднага — промърмори Дейвид. — Мисля, че е най-добре да тръгваме…
Малко след това се натовариха на колата и потеглиха за болницата. И двамата внимаваха да не изпуснат нещо пред детето. Познаваха се прекалено добре и съзнаваха, че единственият изход от положението за момента е мълчанието. Но Ники не им обръщаше внимание, тъй като почти непрекъснато кашляше.
Доктор Пилснър ги очакваше на входа на Спешното отделение. Хвана Ники за ръката и забързано я поведе към отделението за прегледи. Дейвид и Анджела мълчаливо го последваха. След десетина минути прегледът приключи и Пилснър ги дръпна настрана.
— Налага се незабавна хоспитализация — отсече той.
— Мислиш ли, че развива пневмония? — тревожно го погледна Дейвид.
— Не съм сигурен, но е напълно възможно — отвърна педиатърът. — Затова не искам да рискувам…
— Аз ще остана с Ники — въздъхна Анджела и извърна глава към мъжа си: — А ти върви, пациентите те чакат…
— Добре — кимна той. — Ако има нещо, веднага ми позвъни на пейджъра…
Тревогата за Ники бързо се отрази и на собственото му състояние. Чувстваше се като парцал. Наведе се да целуне дъщеря си и да й обещае, че през целия ден ще бъде наблизо. Ники само кимна с глава.
Дейвид поиска шепа аспирини от дежурната сестра, глътна един-два и тръгна към поликлиниката.
— Какво е състоянието на госпожа Хашър? — попита той, зърнал изправилата се на вратата Джанет Колбърн. Бюрото му беше затрупано с болнични картони.
— Зная само това, което е отбелязано в картона й, а то не е много — отвърна сестрата. — От сутринта насам всички сме заети с подготовката на пациентите с планирани операции…
Дейвид колебливо разгърна картона на Сандра. Очите му механично потърсиха показанията за температурата. Оказа се, че при последното измерване тя е била малко над тридесет и осем, но без тръпки или признаци на треска. Дежурната сестра беше отбелязала, че пациентката е спала при всички проверки.