— Коя е Карълайн? — попита Калхоун.
— Приятелка на дъщеря ни — поясни Анджела. — Страдаше от цистофиброза, едно потенциално смъртоносно заболяване. Почина едва вчера… — В очите й изведнъж се появи паника, от устата й излетя дрезгав вик: — Ники!
— Сега вече разбираш защо карам като луд! — изръмжа Дейвид. — Трябва час по-скоро да се доберем до болницата!
— Хей, какво става тук? — извика с тревога Калхоун. — Явно пропускам нещо важно!
— Ники е в болницата! — кратко отвърна Анджела.
— Знам това — кимна детективът.
— Тя също страда от цистофиброза, като Карълайн — нервно поясни Анджела.
— Сега разбирам — кимна детективът. — Страхувате се, че дъщеря ви може да попадне в лапите на онзи, който предлага евтаназия…
— Точно така — напрегнато кимна Дейвид.
— Нещата май започват да приличат на онзи случай с „Ангела на смъртта“, нашумял преди години в Лонг Айлънд — промърмори детективът. — Тогава пипнаха някаква медицинска сестра, която черпела с отрова безнадеждно болните си пациенти.
— Не беше отрова, а лекарство за отпускане на мускулите, след което пациентите просто престават да дишат — поправи го Дейвид. — В нашия случай обаче нямам никаква представа за какво става въпрос. Не познавам нито лекарство, нито вирус, който да предизвиква симптомите, наблюдавани при моите пациенти…
— Разбирам много добре тревогата, която изпитвате за дъщеря си — рече Калхоун. — Но не мислите ли, че тази ваша теория е малко прибързана?
— Тя дава отговор на всички въпроси — въздъхна Дейвид. — И ме кара да си спомня за доктор Портланд…
— Защо? — притеснено попита Анджела. При споменаването на Портланд винаги й ставаше зле.
— Помниш ли какво каза Кевин? — обърна се да я погледне Дейвид. — Че доктор Портланд не е понесъл вината за смъртта на пациентите си, а едновременно с това е подозирал, че в болницата стават нередни неща…
Анджела мълчаливо кимна.
— Вероятно е имал своите подозрения, за съжаление обаче се е поддал на депресията — мрачно добави Дейвид.
— Този лекар се самоуби — поясни Анджела, имайки предвид Калхоун.
— Жалко — въздъхна детективът.
— Въпросът е кой може да се занимава с евтаназия в проклетата болница — изръмжа Дейвид. — Това трябва да е човек, който има свободен достъп до пациентите и едновременно с това притежава солидни медицински познания…
— Лекар или сестра — отсече Анджела.
— Или лаборант — добави Дейвид.
— Хей, хора, според мен и двамата слагате каруцата пред коня — подхвърли угрижено Калхоун. — Нито едно разследване не се върши по този начин. Не можете да стигнете до някаква идея и да хукнете да я проверявате със сто и петдесет километра в час! Повечето теории се разпадат в момента, в който се обърне задълбочено внимание на фактите. Затова предлагам да намалим скоростта и да използваме сивото си вещество…
— Не и преди да се уверя, че дъщеря ми е в безопасност — тръсна глава Дейвид и натисна педала докрай.
— Мислиш ли, че и Ходжис е стигнал до това заключение? — погледна го Анджела.
— Да — кимна младият лекар. — И вероятно именно заради това е изгубил живота си.
— Аз пък продължавам да мисля, че го е убил неизвестният нападател на паркинга — поклати глава Калхоун. — Но това е без значение за разследването, което започва да става много интересно. Като махнем притесненията за дъщеря ви, това е най-интересният ми случай от години!
Когато най-сетне пристигнаха, Дейвид спря пикапа точно пред главния вход и изскочи навън, следван по петите от Анджела. За тяхно огромно облекчение Ники беше съвсем добре, блажено изтегната пред телевизора. Дейвид я вдигна от леглото и я притисна към гърдите си с такава сила, че тя изпищя.
— Прибираме се у дома — рече той и лекичко я отмести, за да вижда очите й.
— Кога?
— Веднага — отсече Анджела и започна да сваля маркучите на системата.
Една сестра мина по коридора, видя действията на Анджела и рязко спря.
— Хей, какво става тук?
— Прибираме дъщеря си — кратко поясни Дейвид.
— Но за това нямаме нареждания!
— В момента ги получавате от мен — отсече Дейвид.
Сестрата изтича навън, а Анджела започна да събира дрехите на детето.
След минута се появи Джанет Колбърн, следвана от няколко любопитни сестри.
— Доктор Уилсън! — извика тя. — Какво правите, за Бога?
— Мисля, че е ясно какво правя — изръмжа Дейвид и натика книгите на Ники в някакъв сак.