Доктор Пилснър се появи малко преди да приключат с обличането на детето. Явно Джанет го беше алармирала по пейджъра. Той загрижено поклати глава.
— Съжалявам, доктор Пилснър — тръсна глава Дейвид. — По-късно ще ви обясня всичко, но сега просто бързаме.
В този момент на вратата се изправи Хелън Бийтън, очевидно също повикана от дежурните.
— Ако това дете напусне отделението въпреки мнението на лекуващия екип, аз ще се обърна към съда! — просъска тя.
— Само се опитай! — изгледа я заплашително Анджела.
Скоро приключиха с обличането на Ники и я поведоха по коридора. От вратите любопитно надничаха болни и помощен персонал.
Излязоха от болницата и се натовариха на пикапа. Калхоун седна зад волана, Ники и Анджела се настаниха до него. За Дейвид не остана място и той беше принуден да седне в каросерията. По пътя Ники не спря да задава въпроси. Беше доволна, че си отива у дома, но и доста озадачена от странното поведение на родителите си. Благодарение на Ръсти въпросите секнаха в момента, в който пристигнаха. Кучето изрази такава бурна радост от появата на детето, че всичко беше забравено. Дейвид и Анджела ги оставиха да си поиграят, после се заеха да й слагат нова система. И двамата бяха единодушни, че лечението с антибиотици трябва да продължи.
Калхоун остана да помогне с каквото може. Ники го помоли да донесе дърва и да запали камината и той с готовност се подчини. Но после, явно отстъпвайки пред вродената си приказливост, той направи успешен опит да увлече Дейвид в спор относно мотивите за убийството на Ходжис. Продължаваше да държи на версията за нападателя-убиец, докато Дейвид защищаваше идеята за онзи неизвестен луд, решил да се прави на „ангел на милосърдието“.
— По дяволите, докторе! — разпалено извика дебелият детектив. — Цялата ти теория се гради върху предположения! Дъщеря ти е добре и слава Богу, но именно този факт сочи, че си на погрешен път. Не твърдя, че моята теория е безпогрешна, но в нея се съдържат далеч повече рационални моменти. Например фактът, че Ходжис обявява, че знае кой е изнасилвачът пред един куп свидетели, а след това изчезва. Не си ли чувал за причина и следствие? На всичкото отгоре и Клара твърди, че старият доктор вероятно е имал неблагоразумието да разговаря с този човек. Сигурен съм, че изнасилвачът и убиецът са едно и също лице! Искаш ли да се обзаложим?
— Не си падам по басовете — поклати глава Дейвид. — Но това не ми пречи да съм убеден в правотата си. Ходжис е бил пребит до смърт, стискайки в ръце имената на своите злополучни пациенти. Това не може да е случайност.
— А защо не допуснете, че става въпрос за един и същи човек? — обади се Анджела. — Ами ако се окаже, че изнасилвачът стои както зад смъртта на пациентите, така и зад убийството на Ходжис?
Мъжът й и Калхоун изведнъж млъкнаха, смаяни от тази нова вероятност.
— Възможно е — промърмори след продължително мълчание Дейвид. — Звучи доста налудничаво, но на този етап аз съм готов да повярвам на всичко…
— Аз също — кимна след кратко колебание Калхоун. — Въпреки това възнамерявам да проследя нишката с татуировката, защото тя е единствената ни твърда улика.
— Аз пък ще се заровя в медицинските заключения и вероятно ще посетя доктор Холстър — тръсна глава Дейвид. — Има голям шанс Ходжис да е споделил с него част от своите подозрения.
— Отлично — кимна Калхоун. — Ти поемаш по твоята писта, аз — по моята. Какво ще кажеш, ако се появя по-късно, за да сравним откритията си?
— Това ми звучи разумно — кимна Дейвид и хвърли кос поглед към жена си.
— Нямам нищо против — рече тя. — Какво ще кажете да вечеряме заедно?
— Никога не отказвам на покана за вечеря — ухили се Калхоун.
— Тогава ще те чакаме в седем.
След като детективът си тръгна, Дейвид изнесе пушката от мазето, зареди магазина с патрони и я опря на една от носещите греди в хола.
— Нали беше против оръжията? — учудено го погледна Анджела.
— Нека кажем, че за момента се радвам да я имаме близо до себе си — неопределено отвърна той. — Ти обясни ли на Ники за какво става въпрос?
— Напълно, дори й показах как се стреля. Не остана много доволна, тъй като си натърти рамото…
— Няма да пускаш никого в мое отсъствие! — заповяда с напрегнат глас Дейвид. — Искам всички врати да бъдат заключени!
— Хей, забрави ли, че аз бях тази, която настояваше да заключваме? — изгледа го продължително Анджела.
Дейвид отиде да изкара колелото си изпод навеса. Отказа се от колата, просто защото не искаше да оставя жена си без транспорт. Натисна педалите по посока на града, напълно безчувствен към красивата гледка. Умът му беше зает да обсъжда идеята за неизвестния убиец, който действа в болницата. Скоро обаче си даде сметка, че Калхоун е прав — тази идея не се подкрепяше от нищо конкретно.