— Мисля, че тази статистика няма да е от полза за имиджа ни…
— Точно там е работата — съгласи се Бийтън.
— Трябваше ли да вляза в контакт с доктор Уилсън? — разтревожено попита Хортънс.
— Не, постъпили сте правилно — успокои я директорката. — Той потърси ли достъп до други сведения?
— Нямам представа.
— Питам, защото съвсем неотдавна доктор Уилсън беше освободен от работа като лекар на КМВ…
— О, не знаех…
— Това се случи едва вчера — поясни Бийтън. — Нали ще ме уведомите, ако се върне пак?
— Разбира се — обеща Хортънс.
— Извинете, вие ли сте Карл Хобсън? — попита Калхоун, пристъпил към един униформен полицай, който току-що излезе от закусвалнята на Мейн стрийт.
— Аз съм.
— Името ми е Фил Калхоун — представи се детективът.
— Виждал съм ви в участъка — отвърна с широка усмивка Хобсън. — Вие сте приятел на шефа, нали?
— Аха — кимна Калхоун. — Двамата с Уейн се знаем отдавна. Преди време бях щатски полицай, но излязох в пенсия…
— Блазе ви — въздъхна Хобсън. — Сигурно имате достатъчно време за лов и риболов…
— И още как… Имате ли нещо против, ако ви задам един-два въпроса?
— Давайте — изгледа го любопитно униформеният.
— Карлтън, барманът на „Айрън Хорс“ ми каза, че имате татуировка — започна Калхоун. — Отдавна съм мераклия да си направя нещо подобно, но не зная към кого да се обърна. Вероятно много хора в града имат татуировки, а?
— Доста са — кимна Хобсън.
— А вие къде си я направихте?
— О, моята я имам още от гимназията — притеснено се усмихна полицаят. — Бяхме петима приятели, една вечер избягахме от пансиона и подкарахме към Портсмът, Ню Хемпшър. Там е пълно с ателиета за татуировки…
— Сигурно боли — направи гримаса Калхоун.
— Вече не помня — сви рамене Хобсън. — Освен това тогава се бяхме натряскали здравата…
— И всичките пет човек сте все още в Бартлет, така ли?
— Не, останахме четирима… Аз, Стив Шегуик, Клайд Дейвъншър и Морт Абръмс.
— И всички се татуирахте на едно и също място, така ли?
— Не — поклати глава Карл. — Част от нас си избраха бицепсите, а други — ръката над китката. Клайд беше изключение, тъй като си татуира гърдите, малко над зърната…
— А кой си татуира ръцете?
— Вече не съм много сигурен — въздъхна полицаят. — Май бяха Шегуик и Джей Кауфман… Именно Кауфман се пресели да живее другаде. Отиде да учи в някакъв колеж в Ню Джърси и си остана там.
— А вашата къде е? — попита Калхоун.
— Ще ви покажа — рече Карл, разкопча ризата си и нави ръкава. Върху кожата на ръката му беше изрисуван един вълк, под него беше изписана думичката „лобо“.
Ники се почувства зле малко след като Дейвид се прибра у дома. Отначало се оплака от болки в стомаха, а надвечер започна да й се гади, в устата й се появи обилно слюноотделяне. Това бяха симптомите, които той самият беше получил през нощта. Същите симптоми имаха сестрите от отделението, които беше преглеждал в продължение на няколко дни, симптомите, от които се бяха оплаквали и шестимата му пациенти преди да починат.
Към шест и половина се появиха пристъпи на повръщане, след което детето изпадна в летаргия. Сърцето на Дейвид се сви от ужас, обзе го мрачното чувство, че прибирането й от болницата беше безнадеждно закъсняло и в организма й вече действаше неизвестната отрова, убила пациентите му.
Не сподели това с Анджела, просто защото не виждаше смисъл да я товари с ужасните си подозрения. Но вътре в себе си беше убеден, че отново ще се сблъска със симптомите на неизвестното инфекциозно заболяване. Единствената му надежда беше, че както той, така и сестрите от отделението бяха успяли да се справят с болестта, което означаваше ограничено разпространение на вируса и евентуален частичен ефект върху Ники.
Калхоун се появи точно в седем. В ръцете му имаше книжна торба и сгънат на четири лист хартия.
— Открих девет човека с татуировки — обяви той.
— Аз пък открих двадесет — охлади ентусиазма му Дейвид, все още дълбоко разтревожен от състоянието на детето.
— Дай да сравним имената — рече детективът.
Когато сториха това и зачеркнаха повторенията, в списъка се оказаха двадесет и пет човека.
— Вечерята е готова — надникна откъм хола Анджела. Беше успяла да приготви куп вкусотии, както за да повдигне настроението на мъжа си, така и за да се намира на работа. Масата в трапезарията беше покрита със снежнобяла покривка.