— Донесох вино — рече Калхоун, отвори книжната торба и извади две бутилки кианти.
Пет минути по-късно вече бяха около масата, а в чиниите им димяха огромни порции задушено пиле, едно от любимите ястия на Анджела.
— Къде е Ники? — попита Калхоун.
— Тя не е гладна — отвърна Анджела.
— Добре ли е?
— Стомахът й е малко разстроен, но ще се оправи. Главното е, че няма температура и дробовете й са чисти…
Дейвид се намръщи, но не каза нищо.
— Какво ще правим с всичките тези хора от списъка? — попита Анджела.
— Ще вървим по две писти едновременно — отвърна детективът. — Едната е да направим задълбочена компютърна проверка на всяко име в него и тя е лесната писта. Втората е по-трудна: трябва да разпитам всеки един от тези хора, за да разбера къде точно са татуировките им и могат ли да бъдат повредени по време на борба. Един от тях със сигурност ще има причини да се притеснява от подобни въпроси, докато тези с изрисувано сърце на задника явно ще отпаднат…
— Къде според теб е най-вероятното място на татуировката, която ни интересува? — попита Анджела. — Може би обратната страна на дланта?
— Да — кимна Калхоун. — Там, или някъде около китката. Според мен второто е по-вероятно, тъй като професионалните майстори на татуировки избягват обратната страна на дланта заради многобройните венички… А нашата татуировка безспорно е била направена от професионалист, за това свидетелстват тежките метали в боята.
— А как ще направим компютърната проверка?
— Това е лесно — отвърна Калхоун. — Достатъчно е да разполагаме с рождената дата на човека и номера на социалната му осигуровка. Тях ще ги получим от болницата. — Очите му се насочиха към Дейвид, който само кимна с глава. — Ще останете изненадани от подробните сведения, които се съдържат в различните компютърни банки. Има специализирани компании, които действат в тази област и които срещу минимална такса ще ни свършат отлична работа.
— Искаш да кажеш, че те могат да проникнат в електронните досиета на частни фирми? — вдигна вежди Анджела.
— Абсолютно — кимна Калхоун. — Хората просто не знаят на какво е способен един опитен специалист с компютър пред себе си.
— А каква информация ще търсим?
— Всякаква. Данни за финансовото състояние на заподозрените, трудов стаж, криминално досие, потребителски навици, телефонни сметки… Това е като да излезеш в морето с въдица в ръка. Никога не знаеш каква риба точно ще хванеш, изобщо ще хванеш ли нещо… Но аз съм сигурен, че в нашия случай ще се сдобием с интересна информация. Дори и да са най-безупречните граждани в щата, тези двадесет и пет човека положително ще ни разкрият много факти за себе си. Това ни гарантира фактът, че носят татуировки и следователно не са съвсем „нормални“, нали?
— Вършил ли си подобни неща по време на кариерата си като щатски полицай? — изгледа го продължително Анджела.
— Непрекъснато. Прибягвахме до компютърна проверка при наличието на широк кръг заподозрени и винаги намирахме някаква мръсотия. Представям си на какво ще се натъкнем в случай, че Дейвид излезе прав в подозрението си за евтаназия. Човекът, който върши подобни неща, не може да бъде нормален. Я ще е някой фанатик на темата природна среда, я ще се окаже, че държи в къщата си стотина-двеста бездомни кучета. Гарантирам ви, че ще се натъкнем на цял куп шантави неща. Но за тази цел ще ни трябва някой опитен хакер.
— Имам един стар познат, който така и не завърши висше образование, но е гений с компютрите — обади се Анджела.
— Кой е той? — вдигна глава Дейвид. За пръв път чуваше за такъв познат на жена си.
— Казва се Робърт Скейли — отвърна Анджела, обърна се към Калхоун и попита: — Мислиш ли, че такъв човек ще ни бъде от полза?
— Защо никога не съм чувал за твоя познат Робърт Скейли? — продължаваше да разпитва Дейвид.
— Защото не съм те запознавала с всеки незначителен детайл от живота си — отвърна с усмивка младата жена. — Излизах с Робърт преди много време, още не бях завършила колежа в Браун…
— Но сте поддържали контакт и след това, така ли?
— Чухме се един-два пъти.
— Господи, не мога да повярвам на ушите си! — смаяно промърмори Дейвид.
— Стига, Дейвид — отряза го Анджела. — Държиш се като дете!
— Според мен господин Скейли може да ни свърши работа — намеси се Калхоун. — Ако случайно греша, вече ви казах, че има куп фирми, които ще ни направят тази услуга срещу дребно възнаграждение…
— На този етап ще е най-добре да избягваме всякакви възнаграждения — поклати глава Анджела, стана и започна да разчиства масата.