Калхоун спа до късно. Тръгна към Бартлет едва около обед, решил да атакува имената от списъка на татуираните по азбучен ред. Пръв в този списък беше Клайд Девъншър.
Отби се в закусвалнята на Мейн Стрийт, поръча си голяма чаша кафе и разтвори телефонния указател. Въоръжен с пет адреса, той допи кафето си и тръгна към жилището на Клайд.
Оказа се, че Девъншър живее над малко магазинче за домашни потреби, в което, за огромно удоволствие на детектива, продаваха и любимите му пури „Антоний и Клеопатра“.
— Търся Кларк Девъншър — обърна се към продавача той.
— О, той излезе още сутринта — отвърна човекът. — Работи в болницата и често му се налага да дава дежурства в празничните дни.
— А кога се връща?
— Към три и половина-четири, ако не е нощна смяна…
Калхоун кимна с глава и се насочи към изхода. Вън заобиколи сградата, изкачи дървените стъпала и за всеки случай натисна звънеца на Девъншър. Изчака няколко секунди, после бутна вратата. За негова изненада тя покорно се отвори.
— Ало! — извика той.
Едно от предимствата на частната практика се съдържаше във факта, че не се нуждаеше от бюрократични подробности като заповеди за обиск. Без да се колебае нито за миг, той се промъкна в жилището на Девъншър и затвори вратата след себе си.
Апартаментчето беше обзаведено с евтини мебели, но чисто и подредено. На масичката в дневната имаше купчина вестникарски изрезки за доктор Джак Кеворкян, известният „ангел на смъртта“ от Мичиган. Край тях имаше и други материали за привържениците на милосърдното самоубийство.
Калхоун се усмихна, спомнил си предсказанието, направено пред Дейвид и Анджела. Продължаваше да бъде убеден, че групичката татуирани от списъка ще им предложи куп интересни неща. Асистираното самоубийство и евтаназията имаха много общи неща помежду си, Дейвид положително би проявил интерес да си поговори с лицето Клайд Девъншър.
Насочи се към спалнята и бутна вратата. И тук беше оправено. Върху малкото писалище имаше още изрезки, но без снимки. Гардеробът съдържаше пълна колекция от средства за връзване — тънки кожени каиши, широки ремъци, здрави вериги със стоманени топчета. На лавицата бяха струпани списания със същата тематика, имаше и внушителна купчина видеокасети.
Затвори вратичките и се запита какво ли ще изплюе компютърът за тоя очевидно шантав човек.
Продължи с обиска. Търсеше главно снимки на собственика, надявайки се на някоя от тях да са запечатани татуировките му. Откри няколко, прикрепени с магнит върху вратата на хладилника, но сред тях нямаше хора с татуировки. Не знаеше кой от тях е Клайд Девъншър.
Насочи се обратно към дневната, но в същия момент входната врата долу шумно се затръшна, а по стълбите се разнесоха пъргави стъпки.
За миг помисли да се скрие, но после, светкавично преценил, че може да бъде обвинен в незаконно нахлуване, той направи две големи крачки към вратата и рязко я отвори. Човекът от другата страна изненадано отскочи назад.
— Вие ли сте Клайд Девъншър? — рязко попита Калхоун.
— Да — отвърна онзи. — Какво става тук, по дяволите?
— Името ми е Фил Калхоун — рече детективът и извади една от визитните си картички. — Очаквам ви от доста време насам. Моля, влезте…
Клайд премести в другата с ръка книжната торба, която носеше, после бавно пое картичката.
— Частен детектив? — учудено попита той.
— Точно така — кимна с достойнство Калхоун. — Бях щатски полицай, но губернаторът реши, че съм прекалено стар за тази работа. По тази причина се заех с частна следователска дейност. Тук съм, за да ви задам няколко въпроса…
— Изкарахте ми акъла! — въздъхна Девъншър и докосна с длан гърдите си. — Не съм свикнал да заварвам непознати в собствения си дом.
— Съжалявам — рече Калхоун. — Може би трябваше да ви изчакам на стълбите…
— Там едва ли щяхте да се чувствате удобно — съвзе се Девъншър и влезе в ролята си на домакин: — Седнете, какво да ви предложа? — Хвърли пакета си на дивана и започна да изброява: — Кафе, чай, пуканки…
— А бира намира ли ви се? — прекъсна го Калхоун.
— Разбира се.
Домакинът се насочи към хладилника, а Калхоун се възползва от паузата, за да надникне в книжната торбичка на дивана. Вътре имаше видеокасети, идентични с онези в гардероба.
Клайд се върна в хола с две бири в ръце. Веднага разбра, че неканеният гост беше пипал пакетчето му, взе го и старателно зави горната му част.
— За забавление — кратко поясни той.