— Съгласен съм — кимна Трейнор. — Този човек трябва да бъде лишен от достъп до компютъра. Предполагам, че след уволнението му от КМВ, това няма да е трудно. Между другото, защо са го уволнили?
— Заради продължителен преразход на средства, свързани с излишно хоспитализиране…
— Е, в такъв случай положително няма да ни липсва — пусна една крива усмивка Трейнор. — Може би трябва да изпратя бутилка уиски на Кели, който ни е отървал от една грижа…
— Това семейство ме тревожи — въздъхна Бийтън. — Вчера се появиха в болницата като ураган, за да приберат дъщеря си, хоспитализирана с диагноза цистофиброза. Сторили са го против волята на педиатъра…
— Странно — рече Трейнор. — А какво е състоянието на детето? Предполагам, че това ще се окаже важно…
— Детето е добре — отвърна Бийтън. — Разговарях с педиатъра, който твърди, че възстановяването е протекло напълно задоволително.
— Тогава какъв е проблемът? — разпери ръце Трейнор.
Събрала рождените дати и номерата на социалните осигуровки, Анджела скочи в колата и потегли за Бостън. Преди това успя да се свърже с Робърт Скейли, който обеща да я чака. Не му обясни повода за изненадващото си посещение, просто защото това щеше да отнеме прекалено много време и вероятно щеше да му се стори странен.
Срещнаха се в едно от многобройните индийски ресторантчета, пръснати около централния градски площад на Кеймбридж. Робърт беше седнал на масичката до прозореца и размаха ръце. Анджела го целуна по бузата и премина направо върху целта на визитата си. Очите на младия мъж внимателно пробягаха по списъка, който се появи на масата.
— Значи искаш биографична справка за всичките тези хора, така ли? — учудено промърмори той. — Аз пък си помислих, че имаш по-лични причини за внезапното си обаждане… Кой знае защо реших, че ти е станало мъчно за мен.
Анджела се почувства неудобно. При нито една от редките им срещи през последните години Робърт не беше изразявал желание да разпалят стария огън. По тази причина реши да говори откровено. С няколко думи обясни на някогашния си приятел, че няма проблеми в брака си с Дейвид и е поискала тази среща с надеждата да получи конкретна помощ.
Робърт не показа разочарование, дори да беше изпитал такова. Дланта му легна върху ръката й.
— Радвам се да те видя, независимо от причините — топло рече той. — И с удоволствие ще ти помогна, стига да мога… Какво по-точно искаш от мен?
Анджела обясни това, което беше чувала: използвайки рождената дата и социалната осигуровка, всеки специалист по компютрите би могъл да извлече полезна информация за когото си пожелае.
Робърт звучно се разсмя. Това беше гласът, който Анджела помнеше прекрасно.
— Информацията ти е прекалено повърхностна — рече той. — На практика могат да се постигнат истински чудеса. Например, ако съм достатъчно мотивиран, аз бих могъл да проследя колко пъти е използвал кредитната си карта през текущия месец президента Бил Клинтън…
— Не искам това от теб — усмихна се Анджела и пръстът й почука по списъка: — Ще се задоволя само с тези хора…
— Не можеш ли да бъдеш по-конкретна?
— Всъщност не — въздъхна младата жена. — Искам цялата налична информация. Според един приятел, този процес има много общи неща с риболова…
— Кой е този приятел? — вдигна вежди Робърт.
— На практика не ми е точно приятел, но неусетно свикнах да го мисля за такъв — отвърна Анджела. Казва се Фил Калхоун, пенсиониран полицай, който работи като частен детектив. Ние с Дейвид го наехме за една работа…
С няколко думи разказа за събитията в Бартлет. Започна с открития труп в мазето на къщата им, описа разкритията около татуировките и завърши с предположението за предумишлени убийства на пациенти в болницата под формата на евтаназия.
— Пресвети Боже! — смаяно поклати глава Робърт, чул тази невероятна история. — Обръщаш наопаки романтичните ми представи за спокойния живот в провинцията!
— Живеем в истински кошмар — мрачно кимна Анджела.
Робърт взе списъка и се вгледа в него.
— Двадесет и пет имена — промърмори той. — Това означава огромно количество информация. Може би ще ви трябва камион, за да я откарате…
— Проявяваме особен интерес към тези петимата — поясни Анджела и посочи имената с пръст. — Те са служители в болницата и най-лесно биха могли да извършат нещата, които ти описах.
— Работата започва да става интересна — усмихна се Робърт. — Най-бързо ще получим финансова информация, тъй като тези сведения се съдържат в сравнително лесни за достъп база-данни. Това означава, че скоро ще разполагаме с всички подробности за кредитни карти, банкови сметки, парични трансфери и евентуални дългове. Оттам нататък обаче става по-трудно…