— Каква трябва да бъде следващата стъпка?
— Предполагам, че най-лесно ще влезем в данните за социално осигуряване, макар че и там нещата постоянно се усложняват. Един приятел от МИТ работи много упорито за предпазването на тези данни от нежелани гости…
— Той няма ли да ти помогне?
— Питър Фонг? Разбира се, че ще ми помогне. За кога ти трябва всичко това?
— За вчера — отвърна с усмивка Анджела.
— Ей това винаги ми е харесвало у теб — призна Робърт. — Вечно кипиш от енергия… Хайде, да вървим при Питър Фонг…
Офисът на Фонг се намираше на четвъртия етаж на една стара административна сграда в сърцето на университетското градче. На практика приличаше не на офис, а на сервиз за компютърна техника. Просторното помещение беше задръстено от компютри, монитори, принтери и още куп машини с неизвестно за Анджела предназначение.
Питър Фонг се оказа енергичен човек с азиатски черти и черни като маслини очи, които не пропускаха нищо.
Робърт му подаде списъка и накратко обясни за какво става въпрос. Дребничкият азиатец замислено се почеса по главата.
— Съгласен съм, че е най-добре да започнем със социалните осигуровки — промърмори след известно време той. — Но няма да е зле, ако надникнем и в база-данните на ФБР…
— Възможно ли е това? — смая се Анджела, за която възможностите на компютърните специалисти продължаваха да бъдат източник на огромно учудване.
— Няма никакъв проблем — кимна Питър. — Имам една колежка във Вашингтон, казва се Глория Рамирес. С нея работихме по създаването на охранителния софтуер и знам, че тя поддържа постоянна връзка както с компютрите на ФБР, така и с тези на социалното осигуряване.
С помощта на портативен уърд-процесор Питър набра текста с искането си, после го прехвърли на един факс.
— Обикновено контактуваме чрез факс, но в случая Глория ще ми отговори по електронен път — поясни той — Това се налага поради големия обем на исканата информация и ще стане по-бързо.
Няколко минути по-късно данните започнаха да влизат директно в твърдия диск на компютъра. Питър натисна един клавиш и част от тях се появиха на екрана. Анджела напрегнато се приведе напред. На монитора течаха данни за социалната осигуровка на Джо Форбс, придружени от последните му местоработи, заплати и условия на осигуряване. Остана дълбоко впечатлена от лекотата, с която се добраха до всичко това.
Питър включи лазерния принтер и той започна да бълва гъсто изписани листове. Робърт взе един от тях и го вдигна пред очите си. Оказа се осигурителното досие на Върнър Ван Слайк.
— Интересно — промърмори Анджела, изправила се зад гърба му. — Този човек е служил във флотата и вероятно там се е сдобил с татуировките си…
— За повечето военнослужещи татуировката е важен ритуал — кимна Робърт.
Съседният принтер започна да бълва информация за криминалния статут на обектите и Анджела хлъцна от изненада. Питър го беше включил по принуда, тъй като първият продължаваше да печата данните от социалните осигуровки.
Отначало си помисли, че в малко градче като Бартлет едва ли има много хора с криминално досие, но се оказа, че отново бърка. Това, което й направи най-силно впечатление беше фактът, че преди шест години Клайд Девъншър е бил арестуван и съден за изнасилване. Това беше станало в Норфолк, Вирджиния, пак там беше излежал двегодишната си присъда.
— Този хубавец е гордост за всяко тихо и спокойно градче — иронично подхвърли Робърт.
— Той работи в спешното отделение на общинската болница — поясни Анджела. — Силно се съмнявам, че някой от управата подозира за това, което прочетохме току-що…
Робърт пристъпи към първия принтер и започна да търси допълнителна информация за Девъншър.
— И той е служил във флотата — подвикна след известно време той. — Сравнението на датите сочи, че е извършил престъплението си като моряк…
Анджела надникна зад рамото му.
— Ето тук — посочи поредицата от дати Робърт. — Има известни празноти в социалните осигуровки, те вероятно отговарят на периода след като господин Девъншър е излязъл от затвора. И друг път съм се натъквал на подобни неща. Те означават, че въпросното лице или е лежало по-дълго от предвиденото, или е използвало фалшиви имена…
— Пресвети Боже! — поклати глава Анджела. — Прав беше Фил Калхоун като ни предупреди да очакваме изненади!
Половин час по-късно двамата с Робърт напуснаха офиса на Питър, натоварени с няколко кашона документи.
Канцеларията на някогашния й приятел се оказа копие на компютърната зала на Питър, с една единствена разлика — тук имаше голям прозорец, който гледаше към реката Чарлс.