— Сега ще потърсим и малко финансова информация — потърка ръце Робърт и се настани пред един от терминалите. Не след дълго на екрана се появиха дълги колони от цифри, сипещи се като истински водопад. Включиха се няколко принтера и в подносите пред тях започнаха да се трупат нови листове хартия.
— Направо съм смаяна — призна с въздишка Анджела. — Никога не бях допускала, че човек може да се сдобие с толкова много информация за живота на другите…
— Искаш ли да видим какво може да се открие за самата теб? — вдигна глава Робърт. — Ей така, за развлечение… Дай си номера на социалната осигуровка.
— Не, благодаря — отказа Анджела. — Ще бъде твърде депресиращо, просто защото съм затънала до гуша в дългове.
— Довечера ще направя опит да събера още информация за твоите заподозрени — обеща Робърт. — Нощно време нещата стават по-лесно, тъй като електронният трафик намалява.
— Страшно много съм ти задължена — кимна Анджела и направи опит да нарами двата кашона с нови разпечатки.
— Чакай, ще ти помогна — скочи на крака Робърт.
Натовариха всичко в багажника, Анджела се обърна и прегърна приятеля си.
— Радвам се, че те видях — прошепна тя. — И още веднъж ти благодаря за помощта. фигурата на Робърт с вдигната за сбогом ръка бавно се стопи в огледалцето за обратно виждане. Анджела се радваше на срещата им, съзнателно прескачайки кратките мигове на неудобство в началото. В душата й потрепна нетърпението. Искаше час по-скоро да покаже на Дейвид и Калхоун с какво се беше сдобила.
— Прибрах се! — извика тя, блъснала задната вратата. Никой не отговори. Тя се върна до колата и започна да пренася кашоните. Когато приключи, отново спря и се ослуша. Къщата тънеше в тревожна тишина. Прекоси кухнята и се насочи към стълбите за втория етаж. Дейвид седеше на дивана с книга в ръце.
— Защо не ми отговори? — попита учудено Анджела.
— Защото ти каза, че си се прибрала, а това едва ли изисква отговор — отвърна без да вдига глава Дейвид.
— Хей, какво има? — втренчи се в него младата жена.
— Нищо. Как мина денят със стария ти приятел?
— О, това ли било? — присви очи тя.
— Струва ми се странно, че след четири години работа в Бостън, ти нито веднъж не ми спомена за тоя Робърт — леко повдигна рамене Дейвид.
— Хей, я стига! — извика Анджела, издърпа книгата от ръцете на мъжа си и се настани в скута му. — Не съм имала намерение да го пазя в тайна! Нима мислиш, че ако беше така, щях да ти говоря за него? Нима допускаш, че мога да обичам някой друг, освен теб?
Леката й целувка попадна върху носа му.
— Сериозно ли говориш? — вдигна очи той.
— Най-сериозно! Как е Ники?
— Добре е, мисля че спи… Все още е страшно разстроена за Карълайн, но физическото й състояние е напълно задоволително. А ти какво направи?
— Ела, ще ти покажа! — дръпна го за ръката тя и го повлече към кухнята.
— Не мога да повярвам! — зяпна Дейвид при вида на струпаните върху масата кашони. — За да прегледаме всичко това, ще ни трябват месеци!
— Слава Бог, че вече сме безработни — усмихна се тя. — Разполагаме с предостатъчно време.
— Доволен съм, че възвръщаш чувството си за хумор — направи гримаса той.
Вечерята приготвиха заедно. Ники се присъедини към тях, въпреки че системата доста й пречеше. Дейвид забеляза това и звънна на доктор Пилснър. Бързо стигнаха до решението да махнат системата и да продължат лечението с орални антибиотици.
По време на вечерята възникна нов проблем — трябваше по някакъв начин да обяснят на родителите си какво е станало с работата им в Бартлет.
— Не виждам ти защо се тревожиш — саркастично подхвърли Дейвид. — Сигурен съм, че твоите мама и тате ще викнат ура, защото поначало бяха против идването ни тук…
— Точно там е работата — въздъхна Анджела. — Няма да издържа на самодоволните им приказки от сорта „аз нали ти казах“…
Скоро се нахраниха. Ники се настани пред телевизора, а те придърпаха кашоните с разпечатките. Изпитаха смайване и ужас от това, което им беше демонстрирано от компютърните хакери.
— Господи, за да прегледаме всичко това, ще ни трябват дни! — промърмори Дейвид.
— Май ще трябва да се концентрираме само върху хората, които имат връзка с болницата — предложи Анджела.
— Добра идея — кимна той.
И той, подобно на Анджела, беше привлечен от криминалните досиета. Най-силно впечатление му направи присъдата за изнасилване на Клайд Девъншър, както и факта, че същият човек е бил арестуван пред къщата на доктор Кеворкян в Мичиган. Асистираното самоубийство и евтаназията се ръководеха от общо взето идентични философски принципи, което означаваше, че Клайд Девъншър има всички шансове да се окаже техния „ангел на милосърдието“.