Дейвид беше много изненадан от факта, че Питър Ълхоф е бил арестуван цели шест пъти пред различни центрове за семейно планиране, плюс три пъти пред клиники, в които се правят аборти. Веднъж дори е бил обвинен за физическо насилие над лекар.
— Интересно — промърмори Анджела, заровила се в материалите за социални осигуровки. И петимата болнични служители са служили в армията, включително Клодет Морис… И това ако не е съвпадение…
— Може би именно по тази причина всички имат татуировки — подхвърли Дейвид.
Анджела си спомни забележката на Робърт за военните ритуали и кимна с глава.
— Мислех, че Калхоун ще се обади — подхвърли по някое време Анджела. — Много държа да чуя мнението му за всичко това, особено за информацията относно Клайд Девъншър.
— Той си пада малко особняк — сви рамене Дейвид. — Обеща да се обади само в случай, че открие нещо ново…
— Но в случая ние имаме нещо ново — надигна се Анджела.
— Затова мисля да му звънна.
Насреща се включи телефонният секретар и след кратко колебание тя затвори без да оставя послание.
— Изненадан съм от факта, че тези хора често са сменяли местоработата си — подхвърли Дейвид, заровил се в информацията на социалното осигуряване.
Анджела пристъпи към него и надникна над рамото му. Ръката й се стрелна надолу и взе листа, който мъжът й току-що беше поставил върху купчината на Ван Слайк.
— Виж това — посочи тя. — Ван Слайк е служил във флотата двадесет и един месеца.
— И какво от това? — вдигна глава Дейвид.
— Не е ли малко необичайно? Доколкото съм осведомена, службата във флотата е минимум три години.
— Не знам — сви рамене Дейвид.
— Дай да хвърлим едно око на военната служба на Девъншър — предложи тя и започна да рови в съответната купчина.
— Ето, той е служил четири години и половина…
— Я по-добре чуй това! — възбудено я прекъсна Дейвид. — Джо Форбс е обявявал банкрут цели три пъти! Как е възможно да получава нови кредитни карти с подобно досие? Но го е правил без никакъв проблем. Във всяка нова служба са му издавали съответните кредитни карти… Странно!
Малко след единадесет Дейвид усети, че очите му се затварят от умора.
— Май ще отида да си легна — промърмори той, отмести купчините хартия пред себе си и стана.
— Надявах се да го кажеш — бледо се усмихна Анджела. — Аз също съм страшно уморена…
Хванаха се за ръце и поеха нагоре по стълбите. Бяха доволни от тежкия, но плодотворен ден. Но ако знаеха каква буря ще предизвика нелегалната им дейност, те едва ли щяха да заспят…
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Неделя, 31 октомври
Празникът „Халуин“ настъпи ясен, чист и студен. По изрисуваните тикви, окачени на прозорци и огради, беше полепнала ситна скреж. Ники се събуди напълно здрава, настроението й видимо се подобри от предстоящия празник. Анджела се беше погрижила предварително за солиден запас от бонбони и плодове, с които да даряват евентуалните маскирани „призраци“, които може би щяха да почукат на вратата им. Същевременно обаче не прояви никакво желание да ходи на църква. Мераците й да се интегрира в затвореното общество на Бартлет се бяха стопили напълно. Отказа дори предложението на Дейвид да си направят една празнична закуска в „Айрън Хорс“, предпочитайки да си остане у дома.
След закуска Ники изрази желание да се маскира и да тръгне да „проси сладкиши“ по хорските къщи, но Анджела отказа, тъй като се опасяваше, че студеното време ще я разболее отново. Като компенсация предложи Дейвид да отскочи до града за една тиква, а те двете да приготвят къщата за вероятното посещение на „призраците“.
Ники напълни една салатиера с малки шоколадови пръчици и я остави на масичката до входната врата, след това двете с майка й се заловиха да изрязват гирлянди от хартия. Уверила се, че детето е напълно погълнато от това приятно занимание, Анджела вдигна слушалката на кухненския дериват и набра номера на Робърт Скейли в Кембридж.
— Радвам се, че се обади — рече Робърт. — Събрах още малко финансова информация, както ти бях обещал…
— Ценя високо това, което вършиш за мен — каза тя. — Но имам още една молба. Ще можеш ли да влезеш в армейските архиви?
— Това няма да е лесно — въздъхна Робърт. — Информационните масиви на армията са защитени далеч по-добре от останалите. Вероятно ще мога да се добера до някакви общи сведения, но до поверителна информация мога да стигна само в случай, че приятелката на Питър влезе онлайн в компютъра на Пентагона.