— Сега ще те пусна, но направиш ли опит да пищиш, моментално ще те гръмна! — предупредително изръмжа нападателят. Тези думи бяха придружени от толкова рязко разтърсване, че в очите на младата жена се появиха сълзи на болка.
В следващия миг железните пръсти разхлабиха хватката си. Анджела политна назад, сърцето лудо блъскаше в гърдите й. Даваше си сметка, че Ники е горе в банята, гола и беззащитна. За съжаление Ръсти беше навън, вързан пред обора. Бяха го оставили там, за да не пречи на маскарада.
Очите й бавно се спряха върху лицето на нападателя, скрито зад гротескна маска на влечуго. Тя беше наистина страшна, с почти реални измерения. Червеният и тънък като на змия език висеше между острите зъби. Направи опит да разсъждава, но главата й си остана празна. Едва сега видя тежкия револвер в ръката на непознатия.
— Мъжът ми не е у дома — успя да промърмори тя. Гърлото продължаваше да я боли от безмилостната хватка на нападателя.
— А болното ти дете?
— Навън е, играе си на призраци с няколко приятелчета…
— Кога ще се върне мъжът ти?
Анджела се поколеба, а нападателят грабна ръката й и болезнено я изви назад. Ноктите му потънаха в кожата й.
— Зададох ти въпрос! — заплашително изръмжа той.
— Скоро — успя да прошепне тя.
— Значи ще го почакаме! — кимна онзи и главата му бавно се завъртя. — А междувременно ще направим една малка обиколка на къщата, за да проверим дали не си ме излъгала…
— Не бих си позволила подобно нещо — понечи да протестира Анджела, но мъжът вече я побутваше по посока на хола.
Ники приключи с къпането набързо и когато на входната врата се позвъни, тя беше в стаята си и се обличаше. Нахлузи маската на главата си и забърза. Искаше да се спусне долу преди децата да са си тръгнали и да ги изненада с маскировъчния си костюм. Трясъкът от счупената купа с бонбони я накара да се закове на горния край на стълбите. Надникна през перилата и видя как майка й се мята в ръцете на някакъв мъж със змийска маска на главата.
Отърси се от вцепенението и хукна към спалнята на родителите си. Грабна слушалката на телефона до леглото, но не чу никакъв сигнал. Телефонът беше прекъснат. Върна се обратно и надникна надолу. Видя майка си и непознатия да се насочват към дневната. Изчака една секунда, после надникна под стълбата. Пушката си беше на мястото, опряна до стената. В следващия миг отскочи назад, тъй като майка й и онзи с маската се появиха обратно. Стъпките им захрущяха по счупените стъкла, после всичко утихна. До слуха й долетяха приглушени гласове. Тръсна глава и си наложи да надникне над перилата. Успя да зърне фигурата на непознатия, който вървеше след майка й по посока на кухнята. Извъртя глава и отново погледна към пушката. После започна да слиза. Част от стъпалата издайнически проскърцаха, въпреки незначителното й тегло. Едва стигнала до средата, тя чу как майка й и нападателят се връщат обратно. Изтича нагоре с намерението да изчака влизането им в някое от останалите помещения на долния етаж, но с ужас установи, че двамата поемат нагоре.
Хукна към спалнята. Едната стена беше заета от просторен килер-гардероб, от който се излизаше на малка вътрешна площадка. От нея започваше тясна дървена стълба, която водеше към няколко тесни помещения в обора, превърнати в складове.
Ники бързо се спусна по спираловидните стъпала, прекоси обора и се насочи към задната врата на кухнята. Оттам до пушката под главното стълбище я разделяха само няколко крачки. Клекна и протегна ръце към оръжието. Спомни си какво я беше учила майка й и провери магазина. Във вътрешността му мазно проблеснаха патроните. Свали предпазителя с пръст, после се замисли. Въодушевлението бързо започна да я напуска, просто защото не знаеше какво трябва да направи. От майка си знаеше, че при изстрел съчмите излитат под формата на широка дъга. Прецизно прицелване не е необходимо, просто защото стрелецът улучва всичко, към което е насочил оръжието си. Което означаваше, че тя без съмнение ще улучи и майка си…
Нямаше време за размисъл върху внезапно появилата си дилема. До слуха й долетяха стъпките на нападателя, който побутваше майка й обратно по стълбите. Механично се оттегли по посока на кухнята. Не знаеше дали да се скрие, или да изтича навън и да потърси помощ от съседите.
Пред очите й изведнъж се появи фигурата на майка й, която почти прелетя пространството в подножието на стълбите. Очевидно нападателят я беше блъснал. В следващия миг видя и него — висок и леко прегърбен мъж с отвратителна маска на лицето. В ръката му се поклащаше револвер.
Мъжът тръгна към майка й. Ники стисна пушката. Лявата й ръка легна под дулото, дясната стисна здраво приклада. Показалецът й бавно се уви около спусъка.