— Което не означава, че отговарям за всеки пациент в нея, глупако! — ядоса се Ходжис. — Освен това, оттогава изминаха цели десет години, за Бога!
— Мръсно копеле! — изръмжа Робъртсън, сграбчи го за яката и направи опит да го свали от стола.
Карлтън Харис изскочи иззад бара с невероятна за теглото си бързина и се изправи между тях. Протегна ръце и започна да разкопчава пръстите на Робъртсън от яката на Ходжис.
— Я си сядайте на задниците! — заповяда той. — „Айрън Хорс“ не е боксова арена!
Ходжис оправи яката на ризата си, грабна чашата и тръгна към далечния край на бара. Джон Макензи го изчака да се приближи и просъска едно „дърт мръсник“, но Ходжис продължи пътя си сякаш не го беше чул.
— Не трябваше да се намесваш, Карлтън! — провикна се от мястото си доктор Кантор. — Целият град щеше да се радва, ако Робъртсън беше видял сметката на дъртия глупак!
Двамата с Дарнъл избухнаха в смях и започнаха да се тупат по гърбовете, сякаш се бяха задавили с бирата си. Карлтън невъзмутимо се върна зад бара и пое празната чаша на Бартън Шерууд, който искаше ново питие.
— Доктор Кантор е прав — рече Шерууд достатъчно високо, за да бъде чут от всички. — Следващият път не се намесвай и остави Робъртсън да покаже какво може!
— Не започвай и ти! — промърмори Карлтън докато сръчно смесваше напитките за коктейла.
— Защо? — повиши тон Шерууд. — Нека всички чуят какво представлява доктор Ходжис… На първо място е гаден като съсед. По една историческа случайност той се оказва собственик на парче земя с размерите на носна кърпичка, което разделя два от моите терени. И какво прави Ходжис? Вместо да ми го отстъпи, той издига висока стена около него!
— Че как няма да я издигна? — кипна Ходжис, забравил решението си да запази самообладание. — Нима имаше друг начин да спра проклетите ти коне, които непрекъснато ми осираха имота?
— Имаше, разбира се — кимна Шерууд. — Продаваш ми парцела и въпросът приключва. И без това не го ползваш за нищо!
— Не мога да го продам, защото е на името на жена ми — отвърна Ходжис.
— Глупости! — отсече онзи. — Всички знаят, че си прехвърлил собствеността върху земята и къщата на жена си, за да прикриеш мошеническия начин, по който си ги придобил! Това съм го чувал от собствената ти уста!
— Значи би трябвало да знаеш каква е истината — отвърна Ходжис. — Опитах се да ти я кажа по заобиколен път, но ти явно не разбираш от тактичност. Сега ще ти я кажа в прав текст: няма да ти продам парцела, защото те презирам! Надявам се, че това е достатъчно ясно за пилешкия ти мозък!
Шерууд се обърна с лице към останалите посетители на бара.
— Чухте това, нали? — извика той. — Всички сте свидетели, че поведението на доктор Ходжис се основава на злобата! Това едва ли ще ви изненада, тъй като този човек никога не е бил добър християнин…
— О, моля те! — направи гримаса Ходжис. — Направо ми призлява когато чуя президент на банка да говори за християнски добродетели! Нима си забравил колко семейства си изхвърлил на улицата?
— Това е друго нещо — отвърна Шерууд. — Това е бизнес и аз съм длъжен да защищавам интересите на своите акционери.
— Глупости! — махна с ръка Ходжис и се извърна към чашата си.
Някакво раздвижване край входа го накара да извърне глава. В бара нахлуха Трейнор и част от участниците в съвещанието. От изражението на лицето на председателя веднага стана ясно, че не му е приятно да го вижда тук. Сви рамене и отново посегна към чашата си, после изведнъж осъзна, че всички са тук — и Трейнор, и Шерууд, и Кантор. Плъзна се от стола и бавно тръгна към масата, на която седяха Шерууд и Банкс. Настигна Трейнор и го потупа по рамото.
— Какво ще кажеш да поговорим сега? И без това всички сме тук…
— Стига вече, Ходжис! — почервеня Трейнор. — Колко пъти трябва да ти повтарям, че тази вечер не ми е до приказки! Ще се видим утре!
— За какво иска да говорите? — вдигна глава Шерууд.
— За бившите му пациенти — отвърна Трейнор. — Обещах му това да стане утре по обед.
— Хей, какво става тук? — приближи се доктор Кантор, усетил напрежението като акула, привлечена от плячката си.
— Доктор Ходжис не е доволен от начина, по който управляваме болницата — ехидно отвърна Трейнор. — Утре ще се наложи да го изслушаме…
— Без съмнение ще чуем нещо познато, нали? — ухили се Кантор. — Че не обслужваме бившите му пациенти като ВИП-персони!
— Каква черна неблагодарност! — провикна се доктор Кантор, изпреварвайки готвещия се да протестира Ходжис. — Отделяме от личното си време за благото на болницата, но в замяна получаваме единствено критики!