Анджела се приготви да протестира, но изведнъж усети, че слушалката в ръката й онемя. Доктор Дънсмор беше затворил. Как ли ще реагира Уодли, притеснено се запита тя.
Отговор на този въпрос получи далеч по-бързо, отколкото очакваше. Телефонът звънна само минута след като беше оставила слушалката.
— Намирам се в Оперативния блок — рече с приветлив глас доктор Уодли. — Току-що разговарях с главния съдебен лекар, който много държи да му асистираш при една аутопсия…
— Да, знам… — смутено промълви Анджела. От приветливия тон на шефа си стигна до заключението, че Кантор още не е говорил с него.
— Мисля, че идеята е много добра — продължаваше Уодли. — По принцип удовлетворяваме всички искания, идващи от Областната съдебна медицина, защото никога не се знае кога ще ни потрябва услуга оттам. Препоръчвам ти да приемеш поканата…
— Благодаря, ще се възползвам — отвърна Анджела и затвори. После веднага набра Дейвид, за да го информира за плановете си. Гласът му прозвуча мрачно и угрижено.
— Какво има? — тревожно попита тя. — Струваш ми се доста разтревожен.
— Не питай, по-късно ще ти обясня — промърмори той. — В момента съм в плен на местните аборигени, които са ме обсадили отвсякъде.
Анджела накратко му разказа за поканата на главния патолог. Той й пожела успех и затвори.
Минути по-късно вече беше извън болницата. Реши да отскочи до вкъщи, за да се преоблече преди да потегли за Бърлингтън. С изненада видя, че в алеята им е паркирана полицейска камионетка. Явно криминалистите все още не бяха приключили.
Алис Дохърти я чакаше на прага, на лицето й беше изписано безпокойство.
— Още са долу — въздъхна Алис. — Вече часове са там.
В мазето бяха трима. Пространството под стълбището беше изолирано с жълти полицейски ленти, над които светеха силни прожектори. Единият от криминалистите използваше някакъв сложен уред за снемане на отпечатъци от каменните блокове. Вторият търпеливо пресяваше пръстта по дъното на гробницата, а третият допираше до стените странен предмет с формата на четка за дрехи, с чиято помощ се събираха миниатюрни власинки.
Единственият, който благоволи да се представи, беше специалистът по отпечатъците. Името му беше Куилън Райли.
— Моля да ни извините за притесненията — рече той.
— Няма нищо, работете си спокойно — отвърна Анджела и любопитно се огледа. Криминалистите работеха без много приказки, всеки вглъбен в задачата си. Тя се обърна и понечи да тръгне нагоре по стълбите, но Райли я спря. Искаше да знае дали в къщата е било боядисвано през последните седем-осем месеца.
— Не — отвърна тя. — Поне ние не сме се заминавали с това.
— Отлично — кимна Райли. — Ще ни разрешите ли довечера да изследваме стените с помощта на луминол?
— Какво е това луминол?
— Химикал, с чиято помощ откриваме следи от кръв…
— Къщата е основно почистена — отвърна Анджела. В гласа й се долови лека обида. Нима тези хора допускат, че ще остави някакви стари лекета по стените?
— Все пак си струва да опитаме — настоя Райли.
— Добре — въздъхна тя. — След като така мислите…
— Благодаря, госпожо — любезно се усмихна детективът.
— А какво стана с веществените доказателства, открити при първоначалния оглед? — попита Анджела. — В местната полиция ли ги прибраха?
— Не, госпожо. Всичко е при нас.
Няколко минути по-късно Анджела вече беше на път. До Бърлингтън стигна бързо, без никакви произшествия. Още по-бързо откри сградата на Съдебна медицина, разположена в близост до центъра.
— Чакаме ви — изправи се да я посрещне доктор Дънсмор. Кабинетът му беше модерен, обзавеждането — спартанско. Самият главен патолог беше от хората, които умеят да предразполагат и тя с удоволствие прие предложението му да го нарича Уолт.
За броени минути беше облечена в хирургически комбинезон, на главата й се появиха зелено боне и предпазни очила. В душата й нахлу вълнение. Залата за аутопсии винаги й действаше по този начин.
— Тук се работи абсолютно професионално — увери я в коридора Уолт. — Преди години имаше много вицове за провинциалните морги, но при нас случаят не е такъв…
Денис Ходжис беше проснат по гръб върху масата за аутопсии. Готовите рентгенови снимки бяха окачени в светещата рамка над главата му. Съдебният лекар представи на Анджела санитаря Питър, който щеше да им помага в работата.
Заеха се с обстойно разглеждане на рентгеновите снимки. Явната причина за смъртта беше фрактурата на черепа, но в тилната част имаше още една. По тялото откриха и други счупвания, най-забележителното от което беше на лявата ключица.