— Проблемът ви е, че използвате далеч повече външна помощ от колегите си — добави Кели.
Настъпи кратка, изпълнена с напрежение пауза.
— Безпокоя се, че става въпрос за неизвестно инфекциозно заболяване — въздъхна след известно време Дейвид. — Искам да направя всичко възможно, за да го диагностицирам, защото в противен случай ни заплашва катастрофа.
Тримата администратори се спогледаха.
— Това е извън моята компетентност — сви рамене Бийтън. — Длъжна съм веднага да го призная…
— Аз също — присъедини се към нея Колдуел.
— В момента тук присъства консултант по инфекциозни болести — изправи се на крака Кели. — И тъй и тъй му плащаме, нека поискаме мнението му…
Излезе от стаята и миг по-късно се върна, придружен от Мизлих и Хаселбаум. След краткото представяне доктор Хаселбаум бе помолен да каже дали според него смъртта на тримата пациенти на Дейвид се дължи на някакво неизвестно инфекциозно заболяване.
— Дълбоко се съмнявам — поклати глава експертът. — Пациентите нямаха симптоми на инфекциозно заболяване. И тримата развиха бронхопневмония, по всяка вероятност причинена от обща слабост на организма, придобила патогенна форма.
Кели кимна с глава и поиска мнението на експертите относно лечението на Джонатън Ейкинс.
— Според мен то трябва да се базира на симптоматиката — отвърна доктор Мизлих и хвърли поглед към колегата си.
— Аз бих препоръчал същото — добави Хаселбаум.
— Вие сте запознати с всички изследвания, за които се е разпоредил доктор Уилсън — подхвърли Кели. — Как мислите, неотложни ли бяха те?
Експертите си размениха бегли погледи.
— Ако аз бях лекуващ лекар, щях да изчакам — обади се пръв доктор Хаселбаум. — Има голяма вероятност пациентът да се подобри още утре сутринта…
— Съгласен съм с това мнение — кимна доктор Мизлих.
— Какво ще кажете на всичко това, доктор Уилсън? — извърна се масивното тяло на Кели.
Разговорът приключи с приятелски ръкостискания и пресилени усмивки. Дейвид се почувства унижен и дълбоко депресиран. Излезе в коридора и тръгна към дежурната стая с намерението да отмени повечето от назначените изследвания. После се отби в стаята на Джонатън.
— Благодаря ви, че повикахте толкова много лекари да ме прегледат — рече със слаб глас пациентът.
— Как се чувствате?
— Не знам… Може би малко по-добре.
Насочи се към залата за аутопсии и завари Анджела да почиства след приключване на работата си. Двамата заедно върнаха тялото на Мери-Ен в моргата на приземния етаж. Направи му впечатление, че Анджела не бърза да сподели заключенията си.
— Не открих кой знае какво — призна тя след като той здравата я притисна.
— Дори в мозъка?
— В общи линии беше чист — сви рамене младата жена. — Но нека все пак изчакаме резултатите от микробиологичните проби…
— Тумори?
— В корема открих едно миниатюрно образувание, но първо трябва да го разгледам под микроскоп.
— Значи не можеш да кажеш какво е причинило смъртта? — вдигна вежди той.
— Имала е пневмония — сви рамене Анджела. — Съжалявам, но не открих нищо повече…
По обратния път към дома си и двамата мълчаха. Дейвид беше видимо потиснат и нямаше желание за разговори.
Анджела вкара колата в алеята, изключи двигателя и въздъхна.
— Разочарован си, че не открих нищо съществено, нали? — подхвърли тя.
— Това само доказва общото състояние на нещата — унило отвърна той.
— Дейвид, моля те да престанеш! — настоятелно го погледна тя. — Ти си чудесен лекар и притежаваш качества, които са далеч над средните!
Дейвид й разказа за трибунала, организиран от Кели.
— Дотам ли стигнаха? — смая се Анджела. — Господи, тези чиновници скоро ще започнат и да лекуват!
— В известно отношение имат право — въздъхна Дейвид. — Разходите действително са сериозен проблем. Но аз разглеждам състоянието на всеки пациент поотделно и мисля, че имам право да свикам консулт. За съжаление експертите не бяха на моя страна…
Седнаха да се хранят, но Дейвид бързо отмести чинията си. Просто нямаше апетит. За капак на всичко Ники се оплака от неразположение.
Малко преди осем в гърдите на детето се появиха хрипове и Анджела го отведе на горния етаж за спешна терапия. Не след дълго се спусна обратно в дневната. Дейвид седеше пред включения телевизор, но очите му бяха насочени в огъня на камината.