— Върви по дяволите — изрева Ройс. Лицето му бе направо черно, гласът му — груб. Но Джордан все пак долови нещо. Една безнадеждна мисъл, че може би е така.
— Знаеш, че съм прав — продължи Джордан. — Знаеш, че синът ти не е обикновено момче.
Ройс се олюля и запрепъва по изровения път като ранен звяр. Джордан го последва, използвайки своя шанс. Започна да изрича бавно всичко, което се въртеше в главата му.
— Никога ли не си се запитвал как така Грейсън не поема никаква вина за смъртта на Мишел? — започна той. — Как така, след като е бил там, не се е опитал да спре сина ти? Нали става дума за собствената му сестра. Наистина ли всичко е станало толкова бързо? Не го вярвам.
— Така казаха — изрева Ройс. — Тайлър така каза.
— Значи, Грейсън твърди, че сестра му си съблякла блузата — продължи тихо Джордан, — а той й я облякъл, след като тя била вече мъртва.
Ройс се закова на място.
— Така ли е казал?
— Така е казал на Лили — кимна Джордан.
Ройс продължи да върви. Стигна брега на реката и спря, загледан в Арките.
Джордан застана до него и настойчиво продължи:
— Ти си видял тялото. Тя е била с лице в калта. А той казва, че й е облякъл блузата. И какво, оставил я е с лице в калта, така ли? Аз ти казвам, че тя изобщо не се е събличала. Това е поредната лъжа на Грейсън. Кой ще остави собствената си сестра да лежи с лице в калта?
Двамата бяха вперили поглед отвъд реката. Единият си припомняше гледката, а другият си я представяше, изпитвайки познатия вече ужас.
— Защо е избягал? — продължи Джордан. — Защо с такава готовност се е съгласил да прикрива едно момче, което е пребило до смърт сестра му? Не го разбирам. Ами ти? Ти защо с такава готовност повярва, че синът ти е виновният? По-лесно ли е да повярваш това, отколкото да допуснеш, че той прикрива друго момче, убиец, защото е влюбен в него? По-лесно ли е?
— Мръсник — изръмжа Ройс.
— Само Тайлър знае кой всъщност е убил Мишел. Докато Тайлър поддържа тяхната версия, Грейсън е в безопасност. Когато тръгнах да търся Тайлър, Грейсън си е дал сметка, че истината може да излезе наяве — извика Джордан. — А Тайлър отива право при него. Дошъл е тук, вероятно за да търси помощ от Грейсън, а за Грейсън това е бил шанс да му затвори устата. Да предпази себе си.
— Не — извика побеснял Ройс и се обърна към него.
— Да — каза Джордан. — Помисли.
— Не, това означава, че Грейсън я е убил. Собствената си сестра. Тя беше едно прекрасно, невинно момиче. Защо ще я убива?
— Защото онази нощ случайно е открила истината. Ще ти кажа какво мисля — продължи Джордан, гледайки упорито шерифа в изтерзаните му очи. — Мисля, че твоят син е излъгал от любов. Но Грейсън… мисля, че Грейсън е способен на всичко, само за да избегне унижението. На всичко.
Глава 30
Лили притисна якето към гърдите си, сякаш то можеше да я предпази, и загледа сина си.
— Ела тук и седни на стола — каза той.
Лили не мръдна от мястото си.
— Грейсън — каза тя с треперещ глас, — остави веднага този пистолет там, откъдето си го взел, а аз ще се опитам да забравя, че всичко това се е случило. Веднага.
Грейсън се усмихна, но очите му гледаха жестоко.
— Съжалявам, мамо — каза той. — Не е трябвало да го оставяш там.
Бесен гняв обзе Лили. Тя пристъпи към Грейсън, но той опря пистолета в гърдите й без да трепне.
— Върни се назад. Да не мислиш, че се шегувам? — извика той.
В този миг тя разбра, че той не се шегува. В очите му нямаше нерешителност, нямаше колебание да отстъпи, да се престори, че всичко е било игра. Стомахът й се преобърна, а подът под краката й сякаш бе станал от пясък. Седна на стола, който той посочи.
— Сама си си виновна — каза той. — Сама си го навлече. Преструваш се, че искаш всичко да е наред, да е нормално, а всъщност искаш да ми докараш неприятности. Признай си — настоя той. — Само се чудеше как да ме натопиш. И още при първата възможност, какво правиш? Нямаш търпение да ме замъкнеш в полицията. Да ме стъпчеш в калта.
— Да те стъпча в калта? — повтори изумена Лили. — Грейсън, аз се страхувам за живота ти. Не искам някой да ти направи нещо лошо. Грейсън, остави този пистолет. Нищо от това, което казваш, не го мислиш. Остави пистолета и ще поговорим. Моля те.
— Ще поговорим! — възкликна Грейсън. — Ти само това правиш, цяла вечер. Но всъщност поучаваш. Подлагаш ме на разпит. Мишел това, Мишел онова. Какво се случи? Ти къде беше? Кой беше там? Колко пъти кихна Тайлър? Какво значение има това? Кого го интересува? Всичко е приключило. Свършено е. Забравено е. Но не. Ти трябва да говориш за това, да говориш и да говориш. Господи. Сега пък искаш да говориш за Тайлър, нали така? Какво му се е случило на горкия Тайлър? Искаш на целия свят да разкажеш за това. Какво е направил лошият Грейсън на горкичкия малък Тайлър? Човек ще си каже, че не аз, а той ти е син.