Не искаше да остане жива нито миг повече, след като вече знаеше това, но в същото време волята за оцеляване надделя. Страхът се възвърна и я накара да бъде нащрек. Кажи му нещо, помисли си тя. Говори му, докато Пинк се върне.
— Баща ти ще се прибере всеки момент — каза тя.
— Точно това чакам — отговори спокойно той. — Тогава ще мога да кажа, че той те е убил.
Лили втренчено го изгледа.
— Ами всички знаят, че се карате. Целият град е видял, че ти е насинил лицето. Ще кажем, че е било малко или повече нещастен случай. Аз ще обясня, че съм се опитал да го спра. В очите на хората това ще изглежда разбираемо. Татко ще поеме вината. Той ще направи всичко за мен — каза Грейсън.
Лили не можеше да го погледне в лицето. Ушите й бучаха, сякаш ураган ревеше в тях. Погледна пистолета. Стани, спусни се и го вземи от него, каза си тя. Ако те убие, какво от това? За какво ти е да живееш?
Но седеше като закована на стола, парализирана от усилието да избере какъв да бъде последният миг от живота й. Грейсън гледаше през прозореца.
— Я виж кой идва — каза той и открехна предната врата, като държеше ниско пистолета. — Влизай. — Отстъпи назад, отвори вратата и Пинк влезе в къщата.
— Затвори я — нареди Грейсън.
Пинк затвори вратата, обърна се и видя Грейсън, насочил пистолета срещу Лили. В първия миг устата му се отвори, очите му се разшириха и той отскочи назад. Веднага обаче се съвзе и възприе спокойна и безразлична поза, сякаш, връщайки се у дома от работа, най-естественото нещо беше да свари сина си с насочено срещу майка си оръжие. Единственото, което го издаваше, беше потта, избила по цялото му лице.
Лили видя и разбра, че Пинк полага неимоверно усилие да запази тази невъзмутима поза и му се възхити. В същото време думите на Грейсън зловещо кънтяха в главата й. Татко ще направи всичко за мен.
— Какво става тук? — попита Пинк сина си. — Какво е това?
— Тя го започна. Нея питай — каза Грейсън.
— Питам тебе — отговори ядосано Пинк. — Откъде взе този пистолет?
— Тук беше — каза Грейсън, сочейки с поглед камината.
— Какво е търсил там? — поиска да разбере Пинк, сякаш виновен в случая беше пистолетът.
— Не знам — каза Грейсън.
— На Бренда е — прошепна Лили. — Сложила го е в чантата ми.
Пинк поклати глава и въздъхна.
— Бренда — каза той. — Трябваше да се досетя. Добре, Грейсън. Дай ми го. И ми кажи какво става.
Лили видя гневния пламък в очите на момчето, презрителната насмешка към авторитета на баща си. Но Грейсън изглежда се размисли. Продължи да държи пистолета и заговори поверително. На своя съюзник, на своя приятел.
— Тя мисли, че аз съм убил Тайлър. Заплаши, че ще отиде в полицията и ще каже.
— Какво? — извика изумено Пинк и се обърна към Лили: — Никога не съм чувал по-безумно нещо.
— Той ми каза, че го е убил. Хванах го в лъжа и той призна — каза Лили.
— Не съм казал. Тя си го измисли — извика Грейсън.
— Лили, сигурно не си разбрала какво е казал. Това направо е възмутително. Всички знаят кой е убиецът. — Пинк погледна Лили с разочарование в очите. — Защо пак започваш, Лили? — попита той. — Нали се опитваме да върнем семейството към нормален живот, а ти изведнъж започваш да говориш такива неща. Какво трябва да направи той, за да се докаже пред тебе? Защо винаги трябва да мислиш най-лошото за това дете?
Малката надежда, която Лили бе изпитала при връщането на мъжа си, се стопи. Той се караше на нея и очевидно не се смущаваше от факта, че Грейсън е насочил пистолет срещу майка си. Сякаш беше омагьосан от сина си. Вярата му в него беше сляпа, непоколебима. Готов беше да повярва, че жена му лъже, само и само да остане непокътнат ореолът около неговия син.
— Пинк, когато ти се обади, той вече знаеше, че тялото на Тайлър е в кладенеца — каза упорито тя. — Когато взех да го разпитвам, той каза, че е убил Тайлър за отмъщение.
Пинк сбърчи чело и прехапа устни.
— Отмъщение. Това по бих могъл да го разбера. — Той се обърна към Грейсън. — Това ли е станало?
— Не — каза Грейсън след моментно колебание. — Тя го измисли.
Пинк погледна единия, после другия.
— Някой тук лъже. Сигурна ли си, Лили? Сигурна ли си, че не си въобразяваш нещо?
— О, господи, Пинк — извика Лили, извръщайки лице от него.
— Само недей да се държиш така, сякаш аз съм виновен — настръхна Пинк. — Връщам се и чувам две различни истории. Просто се опитвам да разбера.