— Не виждаш ли какво прави той? — извика Лили.
— Защитава се — каза Пинк. — Слушай, Лили, защо не излезеш за малко? Иди се разходи или нещо друго. Ние с Грейсън ще се разберем.
— Чакай, чакай малко — извика Грейсън. — Задръж. Тя никъде няма да ходи.
— Нямаме нужда тук от нея — каза Пинк. — Ще обсъдим заедно нещата. Ще ги премислим.
Ако беше някой друг, който и да е, помисли си Лили, това щеше да бъде хитър номер, направо героично усилие от негова страна да я освободи. Да я освободи и да поеме нещата. Тя обаче знаеше, че не е така. Нямаше такова нещо. Това беше отдавна познатият модел на техния живот. Тя се вгледа в благоразположеното лице на Пинк, чудейки се откъде идва тази негова блажена слепота. Едно обаче беше ясно. Грейсън нямаше да приеме плана му.
— Не. Тя ще остане тук — каза Грейсън.
— Виж какво, мойто момче — започна търпеливо Пинк, — не ти се сърдя, че си разстроен. След като са те обвинили по този начин. Разбираемо е. Но не може просто така да вземеш пистолет и да го насочиш срещу някого. Първо, опасно е, и второ, създава погрешно впечатление.
— Татко, не мога да я пусна. Тя веднага ще хукне при шерифа и ще му каже, че аз съм убил Тайлър и че съм я заплашвал с пистолет.
— Няма, гарантирам ти — каза Пинк. — Това е семеен въпрос, само между нас тримата. Нали така, Лили?
Страх я беше да отговори, да се опълчи срещу заредения пистолет, но не можеше да преглътне.
— Вече не е така — каза тя.
— Видя ли? — извика Грейсън.
— Дявол да го вземе, Лили. Това семейство не е ли вече достатъчно съсипано? Трябва ли да продължаваме? Нали се разбрахме, че сами ще разрешаваме проблемите си?
— Това беше преди — каза глухо тя. Двамата се съюзяваха срещу нея, готвеха се да я премахнат. И тя вече се беше прежалила.
— Чакай малко — каза изведнъж Пинк, присвивайки очи. — Чакай малко. Мисля, че започвам да разбирам нещичко. — Той изгледа злобно жена си. — Кажи ми, че греша. Кажи ми, че не е така. О, боже мой. Нищо чудно… Всичко е заради Джордан Хил, нали? Страхуваш се, че него ще арестуват за това и си решила да намериш друг изход. Господи, чудно ли е тогава, че Грейсън се държи по този начин?
— Пинк, имай милост — извика Лили. — Мислиш ли, че бих обвинила собствения си син, за да прикрия когото и да било?
— Виж какво, Лили — каза Пинк, притискайки ръце в гърдите си. — Не знам какво би направила. Ти си загадка за мен. Добре. Но това е моят син. Моето момче. И няма да допусна нито ти, нито някой друг да го набеждава и обвинява. Ако не можеш да го обичаш, толкова по-зле за тебе.
— Не става дума за обич… — извика Лили, но той й обърна гръб. Махна с ръка като регулировчик, сякаш да даде път на Грейсън.
— Добре, мойто момче. Дай ми пистолета. Всичко ще се оправи.
— Тя ще им каже, че аз съм го убил — извика Грейсън. — Ще каже на шерифа.
— Не се тревожи за нея. На никого нищо няма да каже. Повярвай ми.
Грейсън поклати глава.
— Не, не можем да й имаме доверие. Ще каже на шерифа.
— А ние ще му кажем, че лъже — обясни търпеливо Пинк. — Той ще разбере, че тя лъже. Каквото и да разправя, аз ще се заема с този въпрос.
— Татко — каза Грейсън и гласът му прозвуча почти нежно. — Не можем да рискуваме. Тя и Джордан Хил ще се изправят срещу мен и теб. Джордан Хил е важна клечка. Показват го по телевизията. А ти имаш само един нищо и никакъв дребен бизнес. Ще повярват на него. А той ще каже каквото тя поиска да каже. Трябва да знаеш, че и двамата само търсят начин да ни видят сметката.
— Виж какво — изпъчи се Пинк, — мене може и да не ме показват по телевизията, но смятам, че имам някакво влияние в този град. А така или иначе, не виждам какво друго можем да направим.
— Мисля, че не можем да ги оставим да се измъкнат просто така. Мисля, че най-доброто решение е тя да бъде случайно убита. С този пистолет.
Лили почти се зарадва, че най-накрая той го каза. Вдигна бавно глава и погледна Пинк, сякаш искаше да каже: „Ето. Сега разбираш ли?“.
Пинк погледна изумено Грейсън, после жена си. Челюстта му увисна, той примигна няколко пъти, сякаш в момента се събуждаше, и пак погледна сина си с толкова дълбоко огорчение, каквото Лили никога не бе виждала. Сълзи на жалост напълниха очите й, като го гледаше. Беше заложил всичко на това дете. Сега трябваше по някакъв начин да вмести тази заявка за убийство в идеалното въплъщение на своите надежди и мечти — своя син.