— Грейсън — каза най-накрая Пинк с треперещ глас, — знам, че не говориш сериозно всичко това за майка ти. Ти си просто разстроен.
— Татко — започна енергично Грейсън, — обмислил съм го. Няма да е толкова трудно. Първо, пистолетът е на Бренда, така че Бренда ще трябва да признае, че той е бил у мама.
Пинк гледаше втренчено Грейсън като вцепенен, с объркан, уплашен поглед в очите.
— Недей да казваш нищо повече, мойто момче.
— Защо не ме изслушаш? — настоя Грейсън. — Планът е добър. Казваме, че вие двамата сте се скарали и тя е насочила пистолета срещу теб. Нищо по-естествено от това ти да се опиташ да й го вземеш и тогава той изгърмява и толкова. Нея просто няма да я има, нали разбираш.
Пинк се разтрепери, а лицето му, обикновено зачервено, пребледня. Лили зарови лице в ръцете си, представяйки си собствената си екзекуция.
Пинк се изкашля.
— Грейсън, всички понякога се увличаме и си въобразяваме, че искаме да направим нещо лошо на хората, които са ни направили лошо. Това е просто безобидно… безобидно нещо. Просто… просто е нещо, което всеки прави. То нищо не значи.
— Можем да го направим, татко — каза твърдо Грейсън. — Ти и аз. Никой никога няма да разбере.
— Добре — каза рязко Пинк. — Стига вече с тези глупости. Дай ми пистолета. Никой никого няма да стреля.
— Ей, чакай малко — каза Грейсън. — Аз мислех, че двамата с теб се поддържаме. Ти винаги така си казвал.
— Така е — каза Пинк, избягвайки погледа на сина си. — И ти казвам, че ще се погрижа за всичко. Никой няма с пръст да те докосне. Обещавам ти.
Грейсън присви очи и след това бавно заклати глава.
— Не ми ги разправяй тия, татко. Защо си мислиш, че можеш да се погрижиш за всичко? Ти нямаш никакъв авторитет в този град. Ти си никой. Нямаш дори нова кола. Защо да повярват на теб, а не на нея?
Лицето на Пинк почервеня при тази безмилостна оценка.
— Това си е мой проблем — каза той. — Виж какво, аз съм ти баща. Ще правиш каквото ти кажа.
— Недей да спориш с него, Пинк — каза Лили с тих, предупредителен глас.
Пинк гневно я погледна, сякаш възмутен, че тя взема неговата страна.
— Не се бъркай — каза отвратен той. Очите му бяха изпълнени с ненавист към нея, сякаш само тя бе изцяло виновна за този провал.
— Не ми го пробутвай това „аз съм ти баща“ — каза Грейсън. — Какво ще стане с всичките ми планове и с бъдещето ми? Ти си този, който все разправяш какъв прекрасен живот ни чака.
— Така ще бъде — извика Пинк. — Ще бъде така, както винаги сме го говорили.
— Няма, ако я оставиш да ме изпрати в затвора. Знаеш ли, че през всичките тези години каквото и да направех, ти все си приписваше заслугите. Все слагаше ръка на рамото ми, за да излезеш и ти на снимката във вестника, все мазните ти пръсти бяха върху спортните ми трофеи, та да изглежда така, че каквото и да направя, все ти да си в основата на нещата. Спечеля ли мач, все едно че ти си треньорът. Когато хората кажат, че съм красив, ти засияваш, сякаш е твоя заслуга. А и когато изглеждаш най-добре, пак не можеш да се сравняваш с мен — заяви презрително Грейсън. — Виж сега какво ще ти кажа. Тези неща съм ги приел. Приписвай си заслугите. Но дай да играем честно. Сега ти трябва да поемеш вината. Твой ред е.
Грейсън вдигна пистолета и тръгна към Лили. За миг Пинк остана като вцепенен, сякаш думите на Грейсън бяха изсмукали всичките му сили и той не можеше да помръдне. Но след малко изведнъж се спусна между Грейсън и майка му.
— Грейсън — каза умолително той през сълзи. — Може и да не ме цениш много. А може и всичко, което казваш, да е така. Не знам. Аз се гордея с тебе. А ти изглежда не се гордееш много с мен… — Гласът на Пинк пресекна, той замълча, погледна встрани и целият се разтрепери. — Но мога да се погрижа за това, Грейсън — продължи той. — Ще ти докажа какъв съм. Просто ми дай този пистолет и ще ти покажа.
Протегна умолително ръка, но Грейсън вдигна глава като животно, подушило опасност.
— Какво е това?
Лили също го чу. Беше като шум от затваряща се врата на кола.
— Вятърът е — каза тя.
— Има ли някой тук? — попита Грейсън.
Пинк сякаш не чуваше шумовете отвън, нито виждаше възбудата на сина си. Пристъпи и разтърси Грейсън за ръката.
— Трябва да ми дадеш този пистолет, мойто момче — продължи да настоява той. — Трябва да ми имаш доверие. Повярвай ми, ще видиш, че съм прав. Имай ми доверие. Моля те, мойто момче, моля те. Направи го заради мен. Аз мога да те спася.