Очите на Лили се наляха със сълзи.
— Не изпитвам нищо. Вече не знам какво да искам. — Тя сякаш се потопи в отчаянието си.
Карл загрижено я изгледа и каза:
— Не е никак лесно, нали?
Лили поклати глава.
— Няма ли сега да ми кажеш защо беше толкова важно да ме видиш днес?
Като навлезе в отклонението за Фелтън и си припомни познатите пътища, Лили се замисли колко скъп винаги й е бил този край. Дори сега, след дълга мрачна зима той беше посвоему красив. Ливадите имаха светлолилав оттенък, а под ниските мостове широката река лениво се виеше към града. От комините на фермите излизаше сив дим, който се стелеше в сивото небе. Сега, както и винаги в спомените й, тук цареше покой.
Продължи по шосето край гробището, където голите клони на дърветата се надвесваха над самотните гробове. Щеше да дойде тук и да донесе цветя за Мишел, а също и за Пинк, преди да си замине на Север. Беси се грижеше за гробовете, когато Лили я нямаше. Лили знаеше, че е глупаво да се занимава с това. За Мишел нямаше никакво значение сложил ли е някой цветя на гроба или не. Но на Лили й беше по-добре като знаеше, че Беси ходи на гроба. Бяха погребали Пинк до Мишел и по някакъв странен начин това също й даваше утеха. Каквото и да беше направил Пинк, тя нито веднъж не се усъмни в обичта му към децата.
Стигна до улицата, която водеше към старата й къща, но предпочете да не минава по нея. Продължи към стария път, който щеше да я изведе при къщата на Ройс Ансли, но подмина и него. Беше разбрала от Бомар Флъд, когато се отби в дрогерията му, че Ройс се е преместил в Хюстън и си е намерил работа там като пазач. Лили се яви като свидетел в негова защита и с облекчение разбра, че не е осъден да лежи в затвора. Той живее в своя собствен затвор, каза си тя. Каквото било, било.
Погледна часовника си. Бренда я беше поканила да й види сватбената рокля, ако се прибере навреме, но Лили не беше в настроение за предсватбено веселие и за женски разговори този следобед. Искрено се радваше за Бренда, която се готвеше да се омъжи за един собственик на ресторант в Нашвил, десет години по-млад от нея. Лили и Джордан веднага го харесаха, като се запознаха с него. А Бренда, въпреки престорените опасения, че на сватбените снимки ще я вземат за майка на младоженеца, никога не беше изглеждала по-щастлива. Лили се усмихна, докато мислеше за старата си приятелка. Ще отида утре, каза си тя. Може би тогава ще се чувствам по-добре.
Като стигна разклонението, което водеше за къщата на Беси, тя намали скоростта, но в последния момент завъртя волана и пое по другия път. Не искаше да се връща в дома на свекърва си. Не искаше да се изправи пред Джордан и пред въпросите, които той непременно щеше да зададе. Разбра, че кара почти машинално към езерото.
Тъй като дърветата бяха голи, през гората се виждаше ясно водата на езерото. Тя приличаше на оловносива коприна, а брегът беше пуст и тих. Лили слезе от колата и тръгна по скърцащата пътека, застлана със студени трошливи листа чак до края на езерото. Влажният въздух се просмукваше през вълненото й палто и я караше да потреперва, докато заобикаляше, за да стигне до кея. Стъпи на потъмнелите дъски и се огледа. Изведнъж сякаш я заобиколиха всички нейни призраци.
Поколеба се за миг, после стигна бавно до края на кея и седна. Дъските под нея бяха студени и влажни и тя се загърна плътно с палтото си. Не трябва да седя тук, каза си тя. Не бива да настивам. Бременна съм.
Нещо повече от подозрение я беше накарало да отиде на преглед в Манхатън. Два пъти вече й се беше случвало и можеше да различи първите леки симптоми. Днес, преди да тръгне за затвора, спря пред една телефонна кабина и се обади в Ню Йорк. Лекарят радостно потвърди, разсейвайки всяко съмнение, всяка надежда, ако имаше такива от нейна страна.
Един ястреб се изви над езерото, после се устреми нагоре и изчезна от погледа й. Лили наблюдаваше със завист полета му. Чувстваше се слаба, прикована към земята, неспособна да посрещне онова, което й предстоеше. Джордан щеше да бъде щастлив, като разбере. Тя знаеше това. Искаха да се опитат да имат семейство, но някакъв таен глас вътре в нея й нашепваше: „Не, никога вече!“.
Лили въздъхна и загледа унило спокойните, познати води на езерото. Винаги гледаше на езерото като на кристално кълбо, съдържащо отговорите, от които се нуждаеше. Но днес водите му бяха тъмни и матови под надвисналото небе. „Грейсън. О, Грейсън“, прошепна тя. Само за него мислеше, откакто заподозря, че е бременна. Мислеше как прекарва живота си в затворническа килия и я проклина, ако изобщо се сеща за нея.