— Грей е добро момче — каза разсеяно Лили, все едно че говореше за някое малко дете. — Много ми помогна. Помогна ми да сваля пердетата. И ще ми помогне да ги окача, когато стана готова.
Докато говореше, Лили нетърпеливо барабанеше с пръсти по масата. Бренда хвана неспокойната ръка на приятелката си и я притисна в своята ръка.
— Пинк как се справя?
— Не знам — сви рамене Лили. — Той… отиде… там сутринта.
— Защо? О, боже мой, как може да издържи там?
— Искаше да види шерифа. Сигурно просто иска да разбере дали са открили нещо. Нали знаеш, човек се чувства толкова безпомощен. Просто не можеш да си представиш, че някой, който е извършил това, сега се разхожда или чете вестник, или най-спокойно обядва.
— Знам — каза Бренда. — Знам. Аз самата бих го убила. Значи те все още мислят, че е онзи Рони Лий Партин. Така казаха по телевизията.
— Не знам, Бренда. Може и така да е. Но защо? Защо?
— Защото е животно — каза Грейсън и взе парче от сладкиша.
— А била ли е… — започна Бренда, поглеждайки извинително към Грейсън, — искам да кажа… имало ли е сексуално насилие?
— Следователят я е видял снощи на местопрестъплението. Според шерифа той не смята, че има такова нещо — каза Лили с равен глас. — Ще знаят повече, когато… аутопсията. Но не, вероятно не.
— Слава Богу — каза Бренда.
— Страхотен сладкиш, лельо Бренда — каза Грейсън.
— Радвам се, скъпи. Хапни си. Но какво е правила там, на Арките, по това време на нощта? Грейсън, ти знаеш ли защо може да е отишла там?
Грейсън сложи чинията със сладкиша на масата и втренчи поглед в него.
— Тя трябваше да се върне с мен. Аз се мотаех с няколко души. От един момент нататък я изгубих от очи. Реших, че се е прибрала вкъщи. Не знам защо е отишла там, в обратната посока от къщи.
— Освен ако се е прибирала към къщи и някой я е настигнал — каза Бренда.
— Не знам — отвърна уморено Лили. — Не мога да мисля сега.
— Разбира се, че не можеш — каза Бренда. — Извинявай.
Звънецът на предната врата иззвъня.
— Грей — каза Лили.
— Да, мамо. — Още преди Лили да довърши, Грейсън стана и тръгна към вратата.
Лили се усмихна тъжно към отдалечаващата се фигура.
— Спасява ме от нашественици. Не мога да виждам никого. А те прииждат вече часове наред. Не знам как са разбрали толкова бързо. — Лили посочи разсеяно шкафа, отрупан с чинии и табли с храна. — Хората искат да помогнат — добави тя.
— Знам — каза Бренда. — Аз дойдох веднага, щом Пинк ми каза. Но ти защо не ми се обади снощи, скъпа?
Лили се усмихна безпомощно на приятелката си.
— Нали те познавам и знам колко държиш на първия сън.
Бренда отново се разплака, хълцайки в мократа книжна кърпичка.
— Не е възможно, Лили. Това нищожество. И след всичко, което ти преживя. Преди да се омъжиш за Пинк, когато аз я закарах в болницата в Питсбърг, помниш ли?
Лили кимна и тесните й рамене потръпнаха. Сълзи проблеснаха в тъмните й очи и потекоха по бузите.
Бренда стисна ръцете на приятелката си.
— Поплачи си, скъпа. Трябва да си поплачеш. Имаш нужда от това.
— Трябва да свърша с тези пердета — каза разплакана Лили.
— О, боже мой, ти си полудяла — възкликна Бренда. — Аз ще довърша тези глупави пердета. Да переш точно сега — добави ядосано тя, стана и задърпа омоталите се пердета от кошницата.
Грейсън се появи на кухненската врата с каменно изражение на лицето.
— Имаш гости — каза той.
Лили понечи да възрази, но Грей я прекъсна.
— Отказва да си тръгне.
Лили вдигна глава и видя мъжа, застанал на вратата зад Грейсън. Първото нещо, което си помисли, беше колко е странно, че вижда Джордан Хил с вратовръзка. Той никога не носеше връзка, дори и в деня, когато се ожениха. Очите му бяха подпухнали, но изпитото му красиво лице беше спокойно.
Бренда тръсна пердето върху дъската за гладене и вдигна рязко ютията от подложката.
— Браво, браво — каза тя с леден глас. — Колко мило от твоя страна, че дойде.
— Здравей, Бренда — каза той, без да сваля поглед от очите на Лили. После поклати глава и се втренчи в пода. Пъхна ръце в джобовете на панталона си и почти шепнешком каза: — Лили.
Интонацията на гласа му й подейства като мрачна, глуха камбана, която прониза цялото й тяло, когато чу името си, изречено толкова умолително. Имаше в живота й блажени дни, време на екзалтирано щастие, когато Мишел беше зачената, когато тя не можеше да му откаже нищо, щом той изречеше името й. Странното усещане за нещо вече преживяно отмина и в душата й отново нахлуха студ и мрак.