— Около него беше Фидлър — каза Лодж. — Също така служителите от „Л. С. Пърт“, макар че след това и те са били освободени. Само двама от чиновниците са имали някаква представа за това, което е ставало, един, който е присъствал на конните състезания, и друг — в офиса. Те са получавали инструкции от Фидлър за конете, за които могат да получават неограничени залози.
— Никой друг не е бил в играта.
— Джо забавяше коне месеци преди чичо Джордж да купи Божествения на Кейт, а преди това никога не се бе занимавал с гонки. Някой друг, който има нещо общо с надбягванията, би трябвало да е работил за чичо Джордж — казах убедено.
— На Пен му е бил нужен само сутрешният вестник и един бюлетин за надбягванията, за да реши кой кон да бъде спрян. Не е било нужно да ходи лично на състезанията. Не е имал нужда от съучастник при гонките освен неговия букмейкър — „Пърт“. Вие разкрасявате и усложнявате нещата.
— Чичо Джордж не знаеше достатъчно за конете и състезанията — казах.
— Значи ги е разучил — отвърна Лодж скептично.
— Кейт ми е казвала, че откакто го помни, не е имал никакъв интерес към тези неща. Започнал е рекета с „Марконикарс“ преди четири години, а състезателния рекет — преди една. Преди не е имало логика да се занимава с второто. А незнанието му по отношение на конете беше огромно.
— Ще се съглася с вас — каза инспекторът, — но не виждам какво доказва това.
— Би трябвало да е имал контакт с някого на хиподрума. Как иначе би се насочил към жокея, когото най-лесно може да се подкупи?
— Може би е пробвал няколко, докато открие подходящия? — отвърна Лодж.
— Не. Всички биха говорили за това, ако се е опитвал.
— Опитал е с майор Дейвидсън — каза Лодж. — Това прилича на твърде груба грешка, извършена от митичния ви съветник.
— Да — отстъпих аз. После се опитах да подходя от друг ъгъл. — Има едно-две неща, извършени неотдавна от чичо Джордж, за които Кейт не е знаела. Как ще обясните това?
— Какви неща?
— Парченцето кафява хартия в Джо например. Той е разказвал за нея на всички в помещението с кантара в Ливърпул. Кейт не беше на тази сбирка. Но два дни по-късно чичо Джордж дава нареждания, Джо е убит и парченцето хартия е взето от джоба му.
— Някой може би й е звъннал в неделя и е споменал това пътьом — предположи Лодж.
В ума ми пробягна името на Дейн.
— Дори да е така — рекох, — това не е нещо толкова интересно, че да го разказва и на чичо Джордж.
— Знае ли човек? — каза полицаят.
Отново запалих колата и изминахме още няколко километра в мълчание. Мразех да предизвиквам скептицизма му, защото някъде дълбоко в себе си вярвах, че съществува още един враг; почти бях уверен, че в „бялото петно“, което все още съществуваше в паметта ми, знаех кой е той.
Когато накрая се опитах да му обясня това, той се отнесе по-сериозно, отколкото очаквах. И след няколко минути размисъл се взря напрегнато в мен.
— Може би подсъзнанието ви не позволява да си припомните за този ваш враг, защото го харесвате?
Оставих Лодж в Мейдънхед и продължих за Котсуолдс.
Като влизах в старата каменна къща, където децата шумно тупуркаха през хола, запътили се да пият чай, имах усещането, че отново се завръщам в нормалния свят. Сила слизаше от горния етаж, прихванала с ръце купчина летни рокли и дрехи на Поли; отидох към края на стълбите, за да я посрещна, и я целунах по бузата.
— Джоан и аз ще трябва да удължим всички тези неща — каза ми тя, посочвайки дрехите. — Поли расте с цели педи.
Последвах я във всекидневната и се разположихме на килимчето пред огнището, където неотдавна бе запален огън.
— Всичко свърши, нали? — попита Сила, като остави дрехите от скута си на земята.
— Да, така мисля. — Доста неща бяха свършили.
Разказах й за съдебната анкета и присъдата.
— Само заради Бил онзи Джордж Пен беше разкрит. Бил не загина напразно.
Дълго време не отговори нищо и забелязах как жълтеникавите пламъчета проблясваха в сълзите, събиращи се в очите й. После тя подсмъркна и разклати глава, за да се освободи от мислите за миналото.
— Да отидем да пием чай с децата — предложи.
Поли искаше да й залепя спуканата гума на велосипеда. Хенри каза, че разработвал нови гамбити в шаха, и попита бих ли искал да играя с него след чая. Уилям ме целуна шумно и ми набута омекнал плод в дланта като подарък. Отново бях у дома.